— Всичко, казано от този чужденец, е лъжа. Той нападна приятеля ми, а когато същият се спаси с бягство, заедно с йербатеросите го проследи до дома му и там клетникът беше пребит от бой.
— Но не и по мое нареждане. Сеньор Монтесо ми е свидетел, че се отдалечих докато биеха човека, а и скоро се върнах, за да прекратя наказанието му.
— Лъжи, лъжи и пак лъжи!
— Чухте ли? Свидетелят заявява, че думите ви са лъжа — обади се майорът.
— Естествено той си има своите основания за това, но важното е вие на кого вярвате, на него или на мен.
— Разбира се, на него. Просто съм длъжен да му вярвам.
— И все пак преди малко казахте, че не съм имал вид на лъжец.
— Само по отношение на въпроса, за който ставаше дума.
— Но нали самият вие не скрихте, че свидетелят е лъжец? Аз не мога да го призная като свидетел на обвинението. Той е обрал своя работодател.
— Сеньор, този въпрос съвсем няма място тук. Длъжен съм да повярвам на думите му, както и да ви осъдя на смърт. Остава още обвинението в подготовката на метеж и в държавна измяна. Какво ще кажете?
— Ще кажа, че нямам представа как бих могъл да се провиня в подобно престъпление.
— Веднага ще ви докажем, че не говорите истината. Сеньор Матео, какво чухте в градината на търговеца Риксио от Сан Хосе?
Ха! Да не би този човек да се промъкнал тайно в градината и да ни е подслушал? Той е живял в дома на Риксио като негов помощник и следователно много добре е познавал градината. Бях любопитен да чуя какво щеше да каже.
— В Сан Хосе бях на гости у един мой познат от по-рано — поде Мате, — който работи като пеон при сеньор Риксио. Бяхме излезли да се разхождаме в градината и там имах възможност да чуя един твърде интересен разговор. Двамата Риксио седяха заедно с този немец в беседката и приказваха за Латоре, който трябвало да бъде свален. За изпълнението на този план искаха да използват приликата на чужденеца с Латоре. Замисляха немецът да отиде нейде в северните райони на страната, да се представи там за Латоре и да организира метеж. Междувременно Латоре щял да бъде подмамен в някой усамотен чифлик и там насила щял да бъде задържан, за да няма никакво алиби и да не може да твърди, че самият той не е подготвил метежа.
Бях слисан. Значи той наистина ни беше подслушал, само че извърташе нещата тъкмо наопаки. И на всичко отгоре ме гледаше право в очите с такова триумфално безсрамие, че ми идеше незабавно здравата да го цапардосам. Изглежда войниците знаеха вече показанията на лъжеца.
Личеше си по изражението на лицата им, в които се четеше единствено любопитството им да чуят как щях да отхвърля това обвинение.
— Чухте ли, сеньор? — попита ме майорът. — Какво ще отговорите?
— Че всичко е чиста измислица!
— Тъй! Нима в Сан Хосе не сте посетил сеньор Риксио? Не сте ли седял в градината заедно с двамата сеньори?
— Не мога да го отрека.
— А говорили ли сте за политика и за Латоре?
— Разбира се.
— Знаете ли, че имате голяма прилика с този офицер?
— Казаха ми.
— Е, ами тогава вече е доказано, че сеньор Матео говори истината.
— Нищо подобно. Името на Латоре беше споменавано в съвсем друга връзка.
— Няма да можете да го докажете.
— Мога, и то много лесно! Може би ви е известно, че синът на сеньор Риксио е офицер?
— Да. Лично го познавам. Той е колорадос.
— Ами вие? Какъв сте вие?
— Ако обичате, не забравяйте, че нямате право да ми задавате въпроси! Аз съм човекът, който ги задава!
— Е, добре! Разпитайте тогава ротмистър Риксио! От него ще разберете, че свидетелят ви лъже.
— Нямаме толкова време. Военните закони изискват бързо да се действа.
— Както и да е! В такъв случай постъпете както искате! За последствията ще отговаряте вие!
— С най-голямо удоволствие, защото сме в състояние да докажем, че сте проявили готовност да участвате в подготвяния план.
— Тогава нека чуем или видим доказателствата ви!
— Незабавно, сеньор. Матео, продължавайте!
Мнимият инспектор заяви:
— Там не се приказваха само празни приказки. Планът беше приет и обсъден с най-големи подробности. Немецът получи препоръчително писмо и чек за една определена сума. И двата документа трябваше да представи в Салто. За по-голяма сигурност от тях бяха изготвени и дубликати, които щеше да носи неговият приятел Монтесо.
— Сеньор, признавате ли всичко това? — попита ме майорът.
— Не! Лъжа е.
— За ваше нещастие сме в състояние да докажем, че този човек говори истината. Матео е видял къде сте скрили документите.