— За държавна измяна ли?
— Да, а също и за убийство. Но съвсем случайно аз бях онзи, който бе замислено да бъде убит.
— Ще ми се разсърдите ли, ако ви помоля да ни разкажете преживелиците си?
— О, не! Имате пълно право да ги чуете.
Запознах ги с приключенията си през тези няколко дни от мига, когато бях слязъл от кораба. Изслушаха ме много внимателно. Когато свърших, брат Хагуар каза:
— Странно! Не всеки има щастието или нещастието за толкова кратко време да преживее толкова много като вас, сеньор. Вие наистина се намирате в смъртна опасност.
— Да знаех само кой изпрати по петите ми тези озверени хвърлячи на бола!
— Може би ще успеем да разберем!
— Подозирам, че е Риксио.
— И аз. Впрочем понеже нямате намерение да се бавите тук, а искате по-бързо да продължите пътуването си, може да ви е съвсем безразлично кому дължите това опасно приключение. Важното е да се измъкнете от него здрав и читав.
— Няма да е лесно.
— Надявам се, че ще успея да ви помогна.
— Мисля, че те ще чакат отвън, докато напусна ранчото.
— Тогава останете тук, докато изгубят търпение!
— Хубаво ще е да го направите! — подкрепи го сеньората. — Така ще ни доставите голяма радост, макар че сега домът ни е потънал в печал.
— Ах да, умиращият, нали? — попитах аз. Лицето й помръкна.
— Той ми е чичо — тихо каза тя. — Не го ли чувате в другата стая?
Наистина, неколкократно бях доловил слаби стенания, обаче не им бях обърнал внимание.
— Много ли е болен? — попитах аз.
— И телесно, и душевно — отговори тя. — Тялото му не може да оздравее. Отредено му е да живее само броени дни, а може би дори часове. И все пак другото заболяване е още по-тежко, понеже той не иска да допусне при себе си лекаря и не желае и да чуе за някакво лекарство.
— Всичко това е много тъжно. Може би не е вярващ?
— Всъщност не е така. Изглежда нещо много силно го потиска, някаква вина или друго тежко бреме, от което му се иска да се освободи преди смъртта си, но му липсва кураж. Дълго се е скитал из Запада и в планините. Не знаем с какво се е занимавал там. Каза, че е правил разкопки, за да търси допотопни животни. През годините е успял да събере малко състояние, с което ни купи това ранчо. Почти цялата година прекарва в Кордилерите и само понякога идва да си почине за някоя и друга седмица. Когато този път дойде при нас преди почти два месеца, външният му вид ни изплаши. Приличаше на жив труп. От тогава не е излизал от стаята си и сякаш е самата смърт. Добре знае, че скоро ще умре.
— Тогава положете всички усилия да го накарате да облекчи сърцето и съвестта си! От това зависи неговото душеспасение!
— Прав сте, сеньор — обади се отчето и ми стисна ръката. Но той не можа да продължи, защото отвън пред портата се вдигна страшна дандания. Ранчерото грабна пушката си, която висеше на стената, ала брат Хагуар каза:
— Оставете, сеньор Бюргли! Навярно оръжията няма да са ни нужни. Мисля, че ще успея да укротя тези хора. Но можете да ме придружите.
Излязохме на двора. Конят ми вече не се виждаше. Един пеон го беше отвел към другата страна на къщата, където се намираше неголямо пасище за коне, също обградено от кактусов плет. Отвън то бе непристъпно, както и мястото, определено за говеда, за което вече стана дума. По портата яростно се блъскаше, а двайсетина гласа крещяха един през друг, настоявайки да бъдат пуснати в двора. Отецът пак отвори дупката за наблюдение и отвън веднага настъпи тишина. Тогава майорът отново заговори:
— По дяволите, докога ще чакаме? Измина много повече от половин час!
— Щом нямате време да чакате, продължавайте по пътя си!
— Ще продължим, но не и без немеца! Предайте ни го!
— Тая няма да стане.
— Божи човече, не берете грижа за земните дела! Тръгнал съм за моя гарнизон. Там ме очакват и съм принуден най-сериозно да ви помоля да не ни задържате повече.
— Че кой ви задържа, сеньор? Продължете ездата си колкото можете по-бързо! Така ще направите голяма услуга и на нас, и на много други хора!
— Но не и без немеца!
— Няма да ви го предадем. Той е под моята специална закрила!
— Хич не ме интересува закрилата ви и изобщо не я признавам — продължи майорът. — Давам ви още пет минути. Не изведете ли дотогава чужденеца навън, ще видите как сами ще си го вземем!
— Сеньор, само ще отидете на гибел!
— Охо! Да не си мислите, че е в голяма безопасност при вас, само защото сте духовник? Я не си въобразявайте такива неща. Вашият сан ни е напълно безразличен. Ако ни оказвате съпротива, ще ви смачкаме, както и всеки друг!