— Мога ли да науча името на този човек? — попитах аз.
Болният поклати глава.
— Или поне да ми кажете мястото и времето на престъплението?
Отговори ми отрицателно с повторно поклащане на главата.
— Успяхте ли да разберете защо е убил падрето? Дали е станало заради някакви документи, в които се е споменавало за потопени в някакво езеро съкровища или скрити в шахта съкровища от времето на инките?
Безкрайно изплашен, той протегна и двете си ръце към мен.
— За Бога, мълчете! — промълви болният. — Значи знаете, знаете го! Откъде, откъде?
— Това е по-скоро едно заключение, отколкото твърда увереност. Падрето се е канел да посети доминиканския манастир край Тукуман, нали?
— Той го знае! Всичко знае! — прошепна клетникът като на себе си.
— И убиецът е бил прочут планински водач?
— И това ви е известно, и това! Но, господине, трябва да признаете, че абсолютно нищо не съм ви казал, нито дума!
— Да, така е. Всичко ми беше известно предварително.
Той не помисли, че макар директно да не беше издал нищо, все пак беше направил косвено признание. За да не му дам възможност да се досети, аз бързо продължих:
— И това ли ви плаши толкова и ви създава такива тревоги? Драги приятелю, аз на ваше място отдавна вече да съм освободил душата си от тази тежест! Било е ваш дълг да се доверите на някой свещеник. И понеже не сте го сторил, сте извършил тежък грях. Тъй като тук няма друг свещеник, можете да поверите тайната си поне на брат Иларио. Той сигурно ще ви даде правилния съвет.
— Но дали имам това право, ето кое не ми е ясно!
— Имате го. Та нали цялата работа не е вече никаква тайна. Чухте, че и на мен ми е известна почти с всичките й подробности. Брат Иларио е много достоен човек. Ако го помолите за съвет, той сигурно ще запази тайната ви също както прави всеки изповедник. Но едва ли ще ви даде друг, по-различен отговор от моя.
Болният безмълвно се загледа пред себе си. След доста дълго мълчание най-сетне каза:
— Като ви слушам как говорите, не мога да не ви дам право. Но вие все още не знаете всичко. Сенда… онзи убиец, ми разказа и други неща.
— Няма значение. В случая изобщо не става дума за това колко и какво е трябвало да пазите в тайна. Най-важното е, че вашата клетва не ви задължава да мълчите. Близката смърт, която изглежда удвоява вашите съмнения и страхове, трябва да ви накара да бъдете откровен. Не говоря просто от моя гледна точка, а се поставям на ваше място и се вживявам във вашата мъка. Представям си, че съм във вашето положение и ви давам честната си дума, че щях да се доверя на брат Иларио.
Болният подръпваше одеялото с костеливите си пръсти, после главата му уморено клюмна настрани и той каза:
— Нека поразмисля.
— Направете го, драги приятелю! Но не забравяйте, че за всеки човек настъпва онзи тъй важен миг, когато вече не му остава никакво време за размисъл!
— Да, смъртта, смъртта! — въздъхна той. — Господине, вие боите ли се от смъртта?
— Не.
— Нямам предвид дали сте безстрашен човек или не, нямам предвид опасностите на земния живот, а онова, което ни очаква след смъртта.
— Разбирам ви. За покаялите се Ангелът на смъртта е Божи вестител на вечен мир, който връща заблуденото чедо при неговия Създател. Ала за закоравелия грешник Ангелът е ключар, който отваря портата за Страшния съд. Който според силите си е изпълнявал дълга си тук, на земята и, изпълнен с вяра, искрено е молил Бога да се смили над него заради извършените грехове, той спокойно може да склопи очи, защото Бог е вечната любов!
Той затвори очи, сякаш се канеше да приведе в изпълнение последните ми думи. Лежа така притихнал дълго, дълго време. Пръстите му конвулсивно подръпваха одеялото, а гърдите му тежко дишаха. Измина около четвърт час. Най-сетне той отвори очи и каза:
— Прав сте, прав сте! Ще попитам брат Иларио. Вървете да го повикате да дойде при мен!
Естествено аз изпълних желанието му и брат Иларио влезе при умиращия. Ние, другите, останахме във всекидневната може би около час без да разговаряме. Най-накрая брат Иларио се върна. Лицето му имаше сериозно изражение, ала кроткият му поглед излъчваше топлота. Той ми подаде ръка и каза:
— Болният иска да му доведем свещеник. Изпратете веднага човек до Монтевидео, за да може изповедникът да го завари още жив. Но поне съмненията и страхът са напуснали вече този клетник.