— Тогава елате по-бързо, за да узнаем какво се е случило!
Той ни заведе при жените, които естествено страшно се разтревожиха, щом чуха, че всъщност Монтесо отдавна е трябвало да пристигне в естансията.
Разказах им всичко за разигралите се събития и думите ми бяха проследени с най-голям интерес. Предположенията бяха само две. Йербатерото или е бил пак заловен от кавалеристите, или му се беше случила някаква друга беда. Аз бях по-склонен на приема първата възможност, докато брат Иларио защитаваше втората.
— Както се убедихме, конниците са прехвърлили реката. А те нямаше да постъпят така, ако са искали да ни изиграят някой номер — каза той.
— Имали са намерение само да ни заблудят — отвърнах му аз. — Ако си бяха тръгнали по отсамния бряг, ние щяхме да се досетим, че ни кроят нещо и йербатерото щеше да е по-предпазлив. А когато са разбрали, че наистина сме се хванали на въдицата им и не сме решили да ги проследим, те отново са прекосили реката и са ни устроили засада.
— Но нали сам признахте, че всъщност са взели на мушка само вас? За какво им е бил тогава Монтесо?
— Естествено те са мислили, че ще бъда с него. И понеже засадата така и така е била вече устроена, видели са се принудени да се задоволят само с този частичен успех.
— Ще имате ли добрината да ми опишете тези хора? — подкани ме естансиерото. — Пропуснахте да го сторите.
Изпълних желанието му.
— Споменахте за някакъв майор — продължи той. — Не успяхте ли да научите името му?
— Успях. Не ви ли го казах? Този знаменит офицер се нарича Кадера.
— Кадера! Сега знам каква е работата. Кадера е опасен тип, впуснал се в политиката, който вече няколко пъти прехвърля реката, за да краде коне. Вчера още по пътя научих, че пак се намира отсам границата и че го издирват. Той е бил и никой друг!
— Казах му го право в лицето — обади се брат Иларио. — Ала той отрече.
— Де да не го бяхте пускали да си върви!
— Тогава трябваше и вашият брат да остане в плен!
— Но все пак отново са го заловили. Впрочем докато Кадера се е намирал в ръцете ви, те не са могли да сторят на брат ми нищо лошо. А сега той пак е във властта им, без да имаме някакъв заложник като майора.
— Какво нещастие! — проплака сеньората. — Те ще го убият.
— Нямам такива опасения — утеши я естансиерото. — Или от чиста злоба ще го принудят да постъпи при тях като войник, или ще поискат пари, за да го освободят.
— Вярвам във втората възможност — подкрепи го брат Иларио. — Няма да го убият. Човекът, направен насила войник, носи повече вреда, отколкото полза. Сигурно това ще им мине през ума. Както научих, брат ви е богат. И те го знаят. Лейтенантът го е разбрал, докато е бил тук. Ето защо мисля, че ще поискат от него значителна сума.
— Изнудване, разбойничество! Веднага ще тръгна за Монтевидео и ще поискам от нашето правителство незабавно да направи оплакване в Буенос Айрес!
— Не смятате ли, че тази стъпка ще е твърде опасна за вашия брат? — попитах го аз. — Докато отидете в Монтевидео и докато оттам протестът стигне до Буенос Айрес, а след това докато траят и продължителните издирвания на виновните, онези хвърлячи на бола отдавна ще са постигнали целите си. Помислете си само какво ще трябва да изстрада брат ви.
— Вярно. Значи сте на мнение да преследваме кавалеристите така ли?
— Да. Ще се лепнем по петите им и ще издебнем удобна възможност да го освободим. Дали с добро, с хитрост или със сила, това ще решат обстоятелствата.
— Не мога да не ви дам право. И тъй, нека тръгнем незабавно. На всички мои гаучоси, от които в момента естансията няма нужда, ще наредя бързо да се приготвят за път!
Той се накани да се отдалечи.
— Чакайте, сеньор! — задържах го аз. — Все още не сме стигнали дотам.
— Но нали не бива да губим нито минута!
— Така е, обаче далеч по-необходимо е първо да разсъдим, а после да яхнем конете. Трябва да знаем какво искаме и не бива нито да вършим излишни неща, нито да пропуснем да направим нужното. Вие да не би да се каните да тръгнете с нас?
— Що за въпрос? Естествено!
— Но може би присъствието ви тук да е необходимо? Дали и дамите са съгласни?
Двете жени заявиха, че било дълг на естансиерото да спаси брат си. Те бяха наясно, че това начинание е свързано с опасности, ето защо твърде неохотно го пуснаха да тръгне като отбелязаха, че все пак дългът стои по-високо от породилите се в тях страхове.
— Както виждате, няма повече какво да обмисляме — каза естансиерото. — Просто яхваме конете и то веднага.