— Действително ли искате да ме склоните да му дам тези пари, сеньор?
— И през ум не ми минава.
— Но тогава няма да освободим брат ми!
— Тъкмо така ще го освободим. Сега знаем, че наистина е в ръцете на кавалеристите.
— Ала не знаем къде са те!
— Ще разберем. Пратеникът ще ни каже, можете да разчитате на това. Впрочем той не е дошъл сам.
— Така ли мислите?
— Да. Или вярвате, че на този човек ще вземат да поверят толкова голяма сума?
— Това наистина не е кой знае колко вероятно!
— Виждате ли? Несъмнено майорът ще повери парите в съвсем сигурни ръце. Даже пратеникът да е честен човек, пак няма да го оставят съвсем сам да язди из равнината с подобна сума. С него има и други хора. Придружава го или самият майор, или лейтенантът, който така хубавичко ни подмами в клопката и с това доказа на началника си, че заслужава доверието му. Ако е първият от двамата, ние печелим играта. Ако е вторият, е, тогава ще го заловим и ще го принудим да ни покаже пътя до кавалеристите.
— Сеньор, твърде опасно е! Ще убият брат ми!
— О, няма! Майорът изобщо няма да разбере какъв отговор сме дали на неговия пратеник. Докато все още го очаква, ще се появим самите ние.
— Но дори и да приемем, че планът ви е добър, как ще узнаем къде се намира неговият придружител?
— Ще ни го каже самият кавалерист, дето е в кухнята. А имате ли исканата сума тук във вашия дом?
— За щастие, да. През последните дни получих доста пари.
— Но, сеньор, не бива да го казваме на този тип. Той ще ни повярва, че не разполагате с такава сума и че се налага да отидете до някой съсед, за да вземете пари на заем. Ще трябва да изчака завръщането ви, ала не тук в естансията, а при спътниците си. Аз ще го проследя и ще открия скривалището им. Наредете да ми донесат едно раирано пончо и друга шапка. Нека в двора ме чака оседлан кон. Впрочем по-уместно е да разчитаме на собствената си проницателност, отколкото на сведенията от тези хора. Когато тръгне от тук, пратеникът няма веднага да поеме в истинската посока, а ще се опита да ни заблуди. Само че няма да успее.
— Мога ли да ви придружа, сеньор?
— Всъщност би трябвало да откажа да ви изпълня желанието. Вашето присъствие може да провали моя план. Но въпреки това няма да възразя, ала само ако ми обещаете изцяло да се съобразявате, с волята ми.
— Това се разбира от само себе си.
— Тогава наредете да оседлаят за нас двата най-бързи коня и да ни осигурят две ласа.
— Нали си имате ласо, а и аз също?
— Необходими са ни още две. Вземете за себе си и една бола, и се разпоредете да не оставят конете долу на двора, а нейде наблизо, където няма да бъдат забелязани толкова лесно. Не ми се вярва онези типове да са избрали скривалището си някъде по вашите земи. Дошли са от запад. Трябва да ги търсим в тази посока, и то отвъд границата. Никой няма да вземе да се крие по голите хълмове. Следователно ще трябва да ги търсим не по възвишенията, а из падините. Постъпим ли умно и съобразително, ще достигнем скривалището преди кавалериста.
Естансиерото даде съответните нареждания. После зачакахме появяването на пратеника. Той се беше нахранил много бързо и скоро отново ни съобщиха, че е дошъл. Изразът на лицето му беше твърде самоуверен. Може би си мислеше, че щом сме го нагостили, няма защо да се бои от враждебно отношение. Затова без да изчаква да го заговорим, той попита:
— Е, какво решихте?
— Решихме да се разберем с добро — отвърнах му аз. — Но десет хиляди са извънредно много!
За да го направя още по-уверен, аз се престорих, че се каня да се пазаря и да намаля сумата.
— Не е прекалено много, хич не е — отговори ми той.
— Помислете, че една такава сума е направо цяло състояние!
— Но йербатерото сигурно знае, че може да я даде, иначе не би ни я предложил.
— Поискали сте я от него.
— Не. Самият той незабавно ни направи това предложение.
— Глупости! Я ни кажете колко можете да смъкнете от сумата!
— Нито едно песо. Имам изрично нареждане. Йербатерото заяви, че е съгласен и ни увери, че брат му ще ни я даде.
— Тогава е бил много непредпазлив. Той би трябвало да знае, че даже и богати хора не държат у дома си десет хиляди боливианос.
— Това не ме засяга. То си е негова работа, а не моя!
— И ваша работа е, и то как! Какви инструкции са ви дали в случай, че сеньорът няма толкова готови пари вкъщи?
— Никакви, на мен се предоставя правото да решавам.
— В такъв случай ще ви направя едно предложение. Веднага ще ви дадем шест хиляди на ръка, а за останалите четири хиляди ще получите чек.