— Не, не! Не бива да приемам чекове. Забраниха ми. Осребряването им е твърде опасно за нас.
— Хм! Тогава сеньор Монтесо би трябвало да вземе назаем липсващата му сума. Един от съседите му е взел доста пари в последните дни. Сеньор Монтесо ще ви издаде платежно нареждане на негово име.
— Много благодаря! Не съм съгласен. Искам да си имам работа с колкото се може по-малко хора. Ще се разправям само с естансиерото.
— Тогава ще се наложи самият той да отиде да вземе парите.
— Дълго ли ще трае?
— При условие, че завари съседа вкъщи, ще са му нужни около три часа.
— Хм! Значи ще трябва да се въоръжа с търпение!
— Такава е и молбата ни. Можете да останете в естансията и да си починете.
— Благодаря ви, сеньор, но не желая да ви досаждам. Сега ще яхна коня си и ще се върна след три часа.
— Както желаете! Но след като вземете парите, естествено ще поискаме от вас квитанция!
— Нямам подобни указания.
— Но въпреки това трябва да я получим. Ако майорът не ви е дал разписка, тогава ще подпишете тук такъв документ.
— Та вие не знаете името ми. Колко лесно мога да ви измамя!
— За нас честното ви лице е гаранция, че няма да подпишете с фалшиво име.
— Много ме ласкаете, сеньор. Разбрах, че имате намерение да уредите цялата работа като кабалиеро. Това ме радва. Нека между нас съществува доверие. Адиос!
Той си тръгна, а аз бързо пристъпих към прозореца. Скрит зад пердето, хвърлих поглед към двора и видях, че след като излезе през портата, пратеникът свърна наляво. Втурнах се надолу, излязох пред портата и го зърнах как отново зави наляво зад най-близкия кактусов плет. Естествено аз също стигнах до този ъгъл, откъдето го видях да препуска в галоп през откритата равнина и да поема право на изток. Тогава се върнах и отидох в моето жилище, чиито праг изобщо не бях прекрачвал този ден. Исках да взема пушката си. Там намерих попчето и шапката. Преметнах карабината през рамо, сложих си шапката на главата и в този момент при мен дойдоха естансиерото и брат Иларио.
— Е, накъде се отправи? — попита ме Монтесо.
— На изток. Следователно има намерение да поеме на запад. Сеньор Монтесо, не ми се сърдете, но ще ви попитам дали сте добър ездач?
— Що за въпрос? — засмя се той. — Естествено, че съм добър.
— Може би ще се наложи да го докажете. А по време на езда можете ли да увиснете от едната страна на коня по неговата дължина?
— Да увисна от едната страна на коня ли? Какво имате предвид? Как става това? Никога не съм виждал подобно нещо.
— Североамериканските индианци много често използват този майсторски номер. Притиснете ли по този начин тялото си до коня, от срещуположната страна никой не може да ви види, нито пък да ви улучи с куршум.
— Но нали ще падна?!
— О, няма. Именно за тази цел поръчах две ласа. Ще ги завържем около вратовете на конете. Това е всичко, което ни е необходимо. Ако предположим, че вдясно от нас се намира неприятел, който не бива да ни види, ще трябва да се скрием от лявата страна на коня. За тази цел бавно се смъкваме от седлото наляво, но без да изваждаме крака си от стремето, като заедно с него го придърпваме върху задницата на животното зад самото седло. И така увисваме с крака на стремето. Провираме ръката си под ласото, което е около врата на коня. По този начин тялото ни остава скрито от лявата страна на ездитното животно, а изпод врата му можем да виждаме какво става отдясно и даже да стреляме в тази посока.
— Та това е невъзможно! Как ще успея да се задържа на стремето само с големия пръст на крака си?
— Просто вашите стремена са много непрактични. За щастие те са окачени на двоен ремък, който можете да използвате, за да проврете крака си по-удобно. Така може да се измами врага. Ако се намира на такова разстояние, че да не е в състояние добре да различава седлото, той ще помисли коня за свободно пасящо животно без ездач.
— Сеньор, няма да се справя с тази работа.
— Ще видим. А сега, елате!
Отправихме се към корала и там увихме многократно ласата около вратовете на животните. На двора все още стоеше конят, с който бях пристигнал. На седлото му бяха моите кобури. Извадих от тях далекогледа си и после тръгнахме на път. Брат Иларио ни пожела успех, а отгоре жените ни извикаха да бъдем предпазливи. Отправихме се на северозапад. Когато се отдалечихме от естансията на такова разстояние, че тя не ни пречеше да се огледаме надалеч, ние спряхме и аз претърсих с бинокъла източната част от равнината. След минута-две успях да открия кавалериста. Той все още продължаваше в първоначално избраната посока, ала вече яздеше само ходом.