Вечерта пристигнахме в Канди. Вече ни очакваше многобройна група посрещачи: губернаторът, губернаторският агент, най-важните личности в управлението, както и целият офицерски корпус от полковника, та чак до младшия лейтенант. Хората ядоха и пиха, шегуваха се и се смяха, танцуваха под звуците на специална музика, така че вечерните часове се изнизаха незабелязано.
На сутринта нашата компания потегли в посока на Корнегале, наричан от сингалците Курунаи-Гале. Този град е една от старите столици на острова и между 1319 и 1347 е бил резиденция на местните крале. Жилището на най-висшия административен чиновник се намира сега на мястото на някогашния дворец и земята наоколо е осеяна с какви ли не останки от колонади и орнаменти — развалините на кралската постройка. Новият град се състои от бунгалата на европейските чиновници, всяко от които е заобиколено от градина, от две-три улици, заселени с потомците на холандци и араби, и най-сетне от голям местен базар с обичайните стоки като ориз, къри и какви ли не други неща, които се използват от населението.
Прелестта на града се дължи на неговото необикновено красиво разположение. Корнегале е сгушен в сянката на огромна гнайсова скала, която почти изцяло е лишена от каквато и да било зеленина и в течение на дълги години е била така загладена и оформена, че е придобила съвсем точните контури на легнал слон. Ето защо са я нарекли Аетагала, тоест Скалата на слона, или Скалата на тъскър, тъй като «тъскър» на английски означава мъжки слон с големи бивни зъби. Но Аетагала е само последната брънка от цяла верига от подобно оформени скалисти възвишения, които точно тук внезапно свършват, и заради фантастичните си силуети, образували се под влиянието на различни атмосферни явления, са получили имена като Скалата на костенурката, Скалата на змията, на тигъра, на рибата и Скала на орела. Тези, предизвикващи учудването ни скални масиви имат толкова силно въздействие върху сингалците, че например в стари документи за предоставяне за ползване на земни участъци се срещат изрази като «докато светят, слънцето и луната и докато съществуват Аетагала и Андагала», което ще рече «за вечни времена».
Корнегале е сборно място на будистите. Те се стичат от най-отдалечените кътчета на острова, за да посетят издигащия се на върха на скалния масив храм, до който се стига по стръмни пътечки и изсечени в камъка стъпала. Главният обект за отдаване на смирена почит е вдлъбнатината в гранита от човешки крак, който е подобен на свещения отпечатък от стъпалото на връх Адам, чиито стръмен и остър силует е ясно видим за поклонниците на Аетагала на разстояние от около четиридесет мили.
Понякога в резултат на горещината, непрестанно излъчвана от напечените скали, жегата в Корнегале е много голяма. Затова привечер става почти непоносимо топло, а и задушната нощ е толкова кратка, че до изгрев слънце е невъзможно да настъпи по-чувствително охлаждане на въздуха.
Поради подобни причини се случва реките и езерата да пресъхнат. Тогава страданията на дивите животни достигат до такава степен, че много крокодили и мечки се появяват в града, за да пият вода. В такива случаи животните започват да напускат дивата каменна пустош, която обикновено обитават. Те знаят, че в крайморските низини няма подобни лишения. Там земята е изключително плодородна — големи площи се засаждат с ориз, памук и плодни дървета. Всяка къща и всяка колиба е заобиколена от градина, където растат кокосови палми и арека, дърветата «джак» и кафеени храсти. Навсякъде, докъдето е стигнал плугът, околните хълмове са покрити с пищна растителност, а на всички страни се простират прорязаните от реки гори, в чиито сенки се срещат в изобилие както слонове, тъй и друг дивеч.
Достатъчно добре известно е, че слонът се използва за какви ли не работи, при които неговата огромна сила трябва да се съчетава и с разсъдливост. Когато се почувства липса на опитомени животни, веднага се организира лов, в който участват не само ловците и определените за тази цел хора, но и цялото население от околността. Хората се стичат от места, отдалечени по няколко мили, за да присъстват на толкова вълнуващо удоволствие. Тъкмо в тези дни нуждата от слонове беше станала твърде остра и началникът на отдела за цивилно инженерство беше помолил губернатора да му разреши да организира хайка за слонове. Губернаторът беше дал съгласието си и същевременно бе използвал случая със съответната Покана да засвидетелства вниманието си към сър Джон Рафли.