Всичко бе подготвено за посрещането ни и само ден след пристигането ни в Корнегале ние се отправихме към отдалеченото на около двайсетина мили от града място, където беше изграден коралът. Земята, по която яздехме, отивайки към сцената на предстоящия лов, показваше ясни следи от продължителна и тежка суша. Поради липсата на вода повечето нивя изобщо не бяха обработени, а почти пресъхналите езера бяха покрити с листата и розовите цветове на лотоса.
Цялата ни компания имаше толкова ориенталски вид, колкото и местностите, през които минавахме. Губернаторът, неговият щаб и цялото му домочадие образуваха дълго шествие, което се придружаваше от местната му прислуга, конярите и бързоходците. Дамите пътуваха в паланкини, а децата ги носеха в нещо като столове, закрепени върху пръти и засенчени за повече прохлада с навеси от свежи палмови листа от талипут.
След като обработваемата земя остана зад нас, пътеката ни поведе през открити оголени площи и най-сетне навлезе в гората, в сянката на вековни дървета, обрасли до короните си с пълзящи растения, украсени с естествени гирлянди от «convolvulus» и орхидеи. Царящата наоколо тишина бе нарушавана само от едва доловимото жужене на насекомите, както и тук-там от пронизителния крясък на пухестоглавия папагал,, или пък от мелодичното чуруликане на златистата авлига. Прекосихме широките песъчливи корита на две пресъхнали реки. По бреговете им се издигаха могъщи дървета, сред които най-внушителен бе комбукът (pentaptera paniculata), от чиято бяла като вар кора местните туземци приготвят един вид лепило за техния бетел, а от клоните му над безводните речни корита висяха великанските шушулки на бобовото растение пусноаел (entada pursaetha).
След като изкачихме стръмния бряг на втората река, ние се озовахме точно срещу временната постройка, издигната в непосредствена близост до корала за нашата многочислена група. Тези прохладни и приятни жилища бяха направени от клони с покриви от палмови листа и ароматна лимонова шума. Освен една трапезария и цяла редица от спални помещения, в постройката имаше кухни, килери и обори — всичко това беше построено от туземците само за няколко дни.
Що се отнася до избора на ловния район, то винаги се предпочита да е разположен в непосредствена близост до някоя от пътеките, които животните обикновено използват при ежегодните си странствания в търсене на вода и храна. Освен това абсолютно необходимо условие е наличието на река, и то не само заради нуждите на слоновете през времето на тяхното подплашване и гонене към корала, но и за да им се даде възможност да се къпят и разхлаждат и след затварянето им в ограденото място, както и докато трае опитомяването им.
При построяването на корала най-грижливо се избягва изсичането на дървета и храсти вътре в самия него и още повече пък откъм страната, откъдето се очаква появяването на слоновете, за да може гъстата им зеленина да прикрива по-добре оградата. Използваните за направата й дървета, имат диаметър от около двайсетина сантиметра. Забиват се приблизително на един метър в земята и остават да стърчат на четири-пет метра над нея. Между тези огромни колове се оставят такива разстояния, колкото да се промъкне човек. После отвесно забитите дървета се свързват помежду си с напречни греди, и то с помощта на бамбук и на гъвкавите увивни растения, наричани «въжетата на джунглата», а накрая цялата ограда се подсилва отвън с чаталести подпори, които се слагат там, където се кръстосват отвесните и хоризонтални стволове, така че при евентуално втурване на силните диви слонове на една или друга страна да се предотврати рухването на оградата. В единия край на корала се оставя един отворен вход, който с помощта на плъзгащи се напречни греди може да бъде затворен, а от двата ъгъла на страната, откъдето се очаква появяването на животните, продължава на известно разстояние също така здрава ограда и то пак добре прикрита от околните дървета, тъй че ако стадото се опита да побегне наляво или надясно, вместо да се насочи към входа, то се вижда внезапно спряно и принудено да премине през портата.
Близо до оградата на няколко могъщи съседни дървета беше направена наблюдателна площадка за компанията на губернатора, откъдето удобно може да се следи всичко: от навлизането на стадото в корала до отвеждането на вече опитомените слонове. Колкото и да е масивна и солидна описаната сграда, все пак тя не е в състояние да устои на яростното нападение на някой разбеснял се слон. Съществуват не един и два примера за нещастни случаи, станали при опита на цялото стадо да си пробие път. Впрочем, въпреки всичко и без друго не се разчита чак толкова на здравината на оградата, колкото на боязливостта на пленените животни, които не съзнават собствената си сила, както и на смелостта на ловците и на храбростта им, с която съумяват да подчинят на волята си могъщите животни.