Обикновено такъв лов протича по следния начин:
Щом коралът стане готов, гончиите започват да събират слоновете. За тази цел често се налага да образуват огромен кръг с обиколка от много мили, за да обградят достатъчно голям брой животни. Необходимите предпазни мерки изискват голямо търпение. Трябва да се избягва всичко, което може да разтревожи слоновете и да събуди подозренията им, защото иначе те ще избягат. Тъй като общо взето природата на тези животни е миролюбива и се стремят само към едно — да се хранят необезпокоявано, те инстинктивно се оттеглят дори при най-малкото притеснение и при най-слабите признаци на тревога. Хората използват тази боязливост и плашливост като причиняват точно толкова шум, колкото е необходимо, за да ги подкарат в желаната посока.
По този начин няколко по-малки стада се събират на едно място, което може напълно да бъде обградено от гончиите и тогава ден след ден те полагат големи усилия да вкарат слоновете между оградите на корала. Ако у животните се породят подозрения или ако се проявят признаци на безпокойство, се прибягва до по-драстични мерки, за да се попречи на бягството им. На разстояние от около десетина метра помежду им по цялата линия на гончиите се напалват огньове, които се поддържат денонощно. Броят на гончиите се увеличава, достигайки често до четири или пет хиляди души, а през джунглата старателно се изсичат и проправят пътеки, за да се осигури необходимата връзка между тях. При това предводителите им постоянно извършват проверки, за да се убедят, че всеки се намира на поста си и зорко бди, тъй като и най-малката немарливост на едно-единствено място може да има за последствие бягството на цялото стадо и така само за миг да се провали трудът на хората, полаган в продължение на дълги седмици. По правило такава повишена бдителност осуетява всеки опит на слоновете да избягат. Освен това бързо може да се съберат достатъчно хора при всяка застрашена точка от веригата, за да ги отблъснат. Най-сетне слоновете се озовават толкова близо до входа в оградата, че двата края на кордона на гончиите стигат до самия корал и заедно с него образуват кръг с дължина на обиколката от около две английски мили, в който остава затворено стадото, докато се даде сигнала за последното действие — да се пристъпи към самото му вкарване в корала.
Често подготовката за лова трае с месеци, а в решителните мигове присъстват хиляди хора, за да се наслаждават на рядкото зрелище.
След като пристигнахме, най-напред всеки получи спално помещение. После всички се събраха в трапезарията и щом се нахранихме, се отправихме към наблюдателната площадка. Тогава губернаторът даде знак да се започне заключителната част от лова.
От храмовете и от различните вождове бяха изпратени известен брой питомни слонове, за да помагат при залавянето на дивите си събратя. Тези незаменими животни стояха съвсем близо под нас и доволно се разхлаждаха, като си вееха @с големи листа. Ловците бяха обградили четири различни стада с общ брой около седемдесет животни, които в момента се криеха недалеч в джунглата. Не биваше да вдигаме никакъв шум. Всеки можеше да разговаря със съседа си само шепнешком. И многочислената армия от гончии пазеше такава тишина, че от време на време се чуваше пращенето на клонките, когато някой от слоновете откъсваше едно или друго листо.
Щом се разнесе пронизителното изсвирване на губернатора, цялата картина внезапно се промени. Проехтяха крясъци от хиляди човешки гърла, затрещяха изстрели, забиха барабани, дочуха се и удари на тамтами. Този шум се поде откъм най-отдалечената страна на обградения терен, тъй че слоновете с бърз бяг се спуснаха право към корала. Гончиите, застанали по страничните линии, се държаха тихо и спокойно, докато животните преминеха край тях и едва тогава те подемаха крясъците на останалите и се втурваха подир слоновете, удвоявайки всеобщата олелия. Шумът нарастваше и замираше ту от едната, ту от другата страна според това накъде се насочваше стадото в пълното си объркване, за да се опита да пробие кордона на ловците, което, впрочем, не му се удаваше.