Ще се преместя на другия край на страната, в Портланд или в Сиатъл, където никой не ме познава и няма да се интересува от мен. Ще си купя малка къща с веранда и може би с поточе, ромолящо през задния двор. На покрива ще монтирам сателитна чиния, за да мога да гледам всички мачове на Данте в Ен Би Ей.
А после, когато Уинго и аз се установим на новото място и уредя всичко, за да бъде топло и уютно, ще се запиша в списъка на чакащите за дете за осиновяване. Няма значение дали ще е бяло, черно, кафяво или жълто, дали ще е от Албания, Чили, Корея или Лос Анджелис. Но има едно друго условие, от което няма да отстъпя: бебето трябва да е момиче. Защото макар да съм наясно, че Том Дънлеви не може да послужи като пример за нещо друго, освен за сбъркан егоист, на мен и на кучето ни дойде до гуша от мъже.
— Нали така, Уинго?