Сърцето ми се разтуптя неудържимо, защото след като им признах какво точно се бе случило, бях сигурен, че те вече всичко знаеха. Но после успях да се поуспокоя и доколкото можах овладях гласа си:
— Искам Том Дънлеви да присъства в стаята за разпити.
— Той ли е твоят адвокат? — заинтересува се по-младият детектив.
— Не съм сигурен.
— Ако не си сигурен, защо тогава искаш да те чака отвън в приемната?
— Просто така — надигнах рамене аз.
По-младият ме изведе в коридора и ме поведе по някакви стъпала надолу. Продължихме по още един възтесен коридор, за да се озовем в стая с размери на по-големичък гардероб, само с една гола крушка на тавана. Нищо нямаше вътре, освен една метална маса и четири стола. Настанихме се на тях, докато изчакахме по-възрастното ченге да се върне заедно с Том.
По извинителния поглед, с който Том ме посрещна, подразбрах, че нищо тук не се разиграваше така, както той бе очаквал. Още по-малко пък аз.
29.
Том
— Защо не започнеш с разказа за това как се скарахте — каза Барни ван Бърън. Беше толкова настървен най-после да се сдобие със заподозрян в килията за първия голям случай в кариерата си като полицейски началник, че целият потръпваше. — Говоря за боя през онзи следобед между теб и Ерик Фейфър.
Данте изчака да кимна одобрително, след което започна да излага версията си. За този миг бе чакал почти две седмици.
— Дори не разбрах защо се скарахме. Не ми се вярва и той да е бил наясно. Всички започнахме да се блъскаме един друг и така, в суматохата, разменихме няколко юмручни удара. Но никой не пострада сериозно. Цялата кавга трая може би към тридесетина секунди.
— Аз пък дочух, че доста добре са те подредили — вметна детектив Дж. Т. Найт, чието дясно коляно нервно потръпваше под металната маса.
— Може да съм получил някое и друго кроше — съгласи се Данте. — Но както казах, не беше кой знае какво.
— Любопитен съм да узная — лукаво го изгледа Найт — как ли се е чувствал твоят задник, след като е бил изритан от някой с две глави по-нисък и с двадесет кила по-лек от теб? А всичките твои приятелчета са били наоколо и са следели какво става.
— Не беше точно така — побърза да го поправи Данте, взирайки се ту към мен, ту към Найт.
— Ако е било някакво дребно спречкване — отново поде Ван Бърън, — защо твоят приятел е притичал до колата и е грабнал оръжието си? Защо е притиснал пистолета в главата на Фейфър?
— Тъкмо от това започна бъркотията — отвърна Данте, чието чело вече бе оросено от пот. — Не беше моя идеята да се стигне дотам. Дори не знаех, че има оръжие. Никога преди не съм виждал този пистолет.
Чудех се дали Данте говори искрено… Ако бе способен на подобни дребни лъжи, то какво оставаше за по-големите?
— А какво ще кажеш за това, че Уокър отново се заканил на Фейфър, като му обещал, че още нищо не е приключило? — запита Ван Бърън. — На мен поне не ми звучи като нещо безобидно.
— Той прекалено се репчеше.
— Репчеше ли? — изсумтя Найт. — Какво искаш да кажеш с това?
— Ами действаше грубо — опита се да поясни Данте, като отново извърна очи към мен с няма молба за помощ. — Опита се да опази достойнството си, давайки на Том възможност да го убеди да прибере пистолета си.
— Вие нас за идиоти ли ни взимате? — ядоса се Найт. Сетне внезапно се надигна и се надвеси през масата, като едва не завря носа си в лицето на Данте. — Десет часа след тази ваша свада, която „не била кой знае какво“, и след заплахата, която нищо не означавала, Фейфър, Рочи и Уалко са простреляни в главите. Тройно убийство! И то за нищо, така ли?
— Тъкмо това се опитах да обясня, като споменах, че не беше кой знае какво сбиване — рече Данте и погледът му зашари умоляващо към двамата детективи. В очите му се четеше молба да го разберат и да проумеят, че това, което им говореше, хич не бе лишено от смисъл. — Единствената причина, заради която се върнахме там в онази нощ, бе, че Фейфър се обади на Майкъл и го помоли да се срещнем, за да загърбим цялото това спречкване. Вижте, ето каква е истината: Майкъл май че се опитваше да купи малко марихуана от Крайбрежния път. А след това се изпокрихме само защото чухме какви страшни неща са станали на плажа и си помислихме, че убиецът ни е видял. А фактът, че Фейфър ни се обади и поиска да се срещнем, показва, че туй, което говоря сега, е чистата истина.