Станах от стола си.
88.
Кейт
Не знам кой бе по-нервен — Том или аз… Ето че се бяхме заели с едно дело, много по-трудно и по-важно, отколкото може би някой от нас двамата имаше право да получи през цялата си кариера.
— Дами и господа — започна Том, обърнат към съдебните заседатели, — тази сутрин имам само една съществена молба към всеки от вас. И тя е: само ме изслушайте. Този седящ до мен младеж трябва да получи правосъдие. Затова е необходимо да ме изслушате внимателно, без предубеждения, с изострен и критичен ум.
Докато пътувахме към съда, Том беше леко пребледнял и през цялата сутрин не бе изрекъл повече от десетина думи, но сега лицето му се стегна в решителна гримаса.
— Защото ако ме изслушате, тезата на обвинението ще се срути като къщичка от карти за игра — продължи Том. — Прокурорът на окръг Съфолк току-що ви обясни, че този случай е лесно разрешим и че срещу Данте Хейливил е натрупана планина от доказателства. Дами и господа, нищо не може да бъде по-далече от истината. Защото Данте Хейливил не е имал мотив да извърши тези убийства, напротив — моят довереник е имал изключително силен подтик да не ги извърши. — Том млъкна многозначително и спокойно огледа претъпканата зала. — През последните шест години Данте Хейливил бе концентрирал цялата си значителна енергия, талант и решителност, за да стане най-добрият в страната гимназиален играч по баскетбол. Много висока цел, но той съумя да я постигне. Данте Хейливил успя да се справи толкова добре, че мениджърите му гарантираха: ако някога реши да постъпи в Ен Би Ей, ще намери място в селекцията на най-добрите, а дори може да бъде признат и за най-добрия. Израснал при изключително трудни условия в семейство, в което всички непрекъснато са взимали крайно погрешни решения, Данте никога не е отклонявал очи от голямата си цел. Нито за миг, докато не му бяха предявени тези фалшиви обвинения, младежът не се е замесвал в нещо незаконно — нито в гимназията в Бриджхамптън, нито в квартала, в който живее. И така, тъкмо когато е толкова близо до осъществяването на мечтата си, възможно ли е той да е извършил такива престъпления, които неизбежно ще съсипят живота му? Отговорът е не, не ги е извършил. Не би могъл. — Том впери очи в съдебните заседатели. — Дами и господа, вашият избор е бил резултат от случаен подбор, но следващите няколко седмици могат да се окажат най-важните в живота ви. В ръцете ви е бъдещето на един млад човек. При това не се касае само за един невинен младеж, но за един наистина забележителен млад мъж. Както Данте, така и аз ще трябва да живеем с вашето решение до края на дните си. — Том замълча, огледа смълчаната зала и продължи: — Някой обаче наистина е убил онези младежи на Крайбрежния път. Както и четвъртото момче в онзи апартамент в Бруклин. Застреляни са хладнокръвно. Който и да е извършил тези ужасни престъпления, накрая ще бъде арестуван и изправен пред правосъдието, но той не е и не може да бъде Данте Хейливил. Затова ви призовавам да изслушате внимателно, безпристрастно и критично всичко, което ще бъде представено на вашето внимание в тази съдебна зала. Не позволявайте на някой друг, освен вас да реши доколко тезата на обвинението е издържана или неиздържана. Вярвам във вас и съм сигурен, че ще го постигнете. Благодаря ви.
Когато Том се отдалечи от сектора на съдебните заседатели, триста човека в залата се размърдаха по столовете си. Изненада се четеше в очите на всички — от Ротщейн в съдийското кресло до последния полицай с бирено коремче, облегнат на стената в отсрещния край на залата. Един неопитен адвокат, с доста скромни препоръки и още по-скромен успех от следването, успя да спечели симпатиите на публиката.
89.
Кейт
Веднага след като Том седна на стола си, се изправи Мелвин Хауард, помощникът на прокурора Йоли. Хауард бе висок и слаб, наближаваше четиридесетте. Имаше прошарена брада и носеше старомодни очила с телени рамки. Той също бе афроамериканец, а изборът му съвсем не бе случаен.
По същите прозрачни и цинични причини, заради които моята бивша фирма ме избра да защитавам Рандъл Кейн от обвиненията в сексуално насилие, предявени му от неговите служителки, така и сега бяха избрали един чернокож юрист, за да подпомага обвинението срещу Данте Хейливил. При това — човек със сдържани маниери, приличащ на професор от някой колеж. С този избор обвинението се опитваше да внуши на съдебните заседатели, че делото не е свързано с прояви на насилие поради расова омраза, а е само едно углавно престъпление, предизвикващо справедливото възмущение както на белите, така и на чернокожите.