— Госпожице Ричардсън, как изкарвате прехраната си? — започна Кейт.
— В момента съм безработна.
— А така ли беше и през миналото лято? Какво точно вършехте тогава?
— И тогава бях безработна.
— Излиза, че сте била безработна доста дълго време, госпожице Ричардсън. Казано по-точно, колко продължи този период?
— Вече стават три и половина години.
— Изглеждате ми в добро състояние на духа, грижливо се поддържате. Впрочем въобще не създавате впечатление на жена в притеснено материално положение. Съществува ли някаква причина, поради която не може да си намерите работа?
— Възразявам, Ваша чест — намеси се помощник-прокурорът Мелвин Хауард.
— С кого пристигнахте в онзи следобед в имението на господин Т. Смити Уилсън? — продължи Кейт.
— Отидох с Артис Лафонтен — обясни госпожица Ричардсън.
— Какви са ви отношенията с господин Лафонтен?
— Приятелка съм му.
— Знаехте ли през миналото лято, че господин Лафонтен е прекарал към дванадесет години в затвора с две отделни присъди за разпространение на наркотици?
— Знаех, че е бил зад решетките, но нямах представа за какво точно — смутено отвърна Мами.
— Наистина ли? А знаете ли, че според сведенията, с които разполагат в полицията, вашият близък приятел е бил и си остава сред главните наркодилъри?
— Никога не съм го питала как си печели парите.
— Искате да кажете, че въобще не сте проявявали любопитство как един мъж, очевидно безработен, може да си позволи да кара ферари за четиристотин хиляди долара? — погледна я невярващо Кейт.
— Не, наистина не — изрече колебливо госпожица Ричардсън, но гласът й вече не звучеше така въодушевено, както в началото.
— А сега поддържате ли близки отношения с него?
— Не.
— Не сте ли близка с Роско Хюс?
— Срещаме се понякога.
— А известно ли ви е, че той също е прекарал доста време в затвора по обвинение за търговия с наркотици?
— Не съм го питала за такива неща.
— Обаче аз питам, госпожице Ричардсън, така че ще ми отговорите ли? Непрекъснато ли си общувате с разпространители на дрога или само от време на време?
— Възразявам, Ваша чест! — извика Хауард.
— Отхвърля се — разпореди Ротщейн.
Мами Ричардсън бе умело дискредитирана като свидетелка, но тя реши да си го върне, поне малко.
— Защо ме разпитваш толкова? — попита тя, като изпъчи рамене пред Кейт и опря длани върху широките си бедра. — Искаш да те запозная с някой от моите приятели ли?
92.
Том
Следващият на свидетелската скамейка бе детективът Ван Бърън. Между другото той спомена за едно телефонно обаждане до полицейския участък, в което се съобщавало, че някой с външност като Данте изхвърлил в един контейнер за смет край ресторант „Принцес“ пистолет „Берета“, 45-и калибър.
След разпита на Барни ван Бърън съдията Ротщейн разреши едночасова почивка, защото бе станало време за обяд. Но каменните плочи по площада отвън бяха така напечени от слънцето, а сянката — толкова рехава, че хората предпочетоха да се върнат по местата си в залата въпреки слабата климатична инсталация.
След като всички отново се настаниха по местата си, Мелвин Хауард се изправи и се приближи към сектора на съдебните заседатели, понесъл в ръка голяма найлонова кесия.
— Щатът представя на този съд като веществено доказателство този пистолет „Берета“, 45-и калибър — заяви Хауард. — Открит е край ресторанта „Принцес“ в Саутхамптън рано сутринта на дванадесети септември. Регистриран е като веществено доказателство А. Прилагаме също и една червена баскетболна шапка с емблемата на „Маями Хийт“, намерена четири дни по-късно на улица „Макдъно“ номер 838 в Бруклин. Означена е в съдебните протоколи по настоящото дело като веществено доказателство В.
След това Хауард призова за свидетел втория представител на полицията от Ийст Хамптън — ченгето Хюго Линдгрен.
— Полицай Линдгрен, бяхте ли дежурен през онази нощ, когато обвиняемият се предаде? — попита помощник-прокурорът.
— През този ден не трябваше да съм на работа, но ми се обадиха по телефона и ме повикаха. Пристигнах в полицейския участък малко след идването на детектив Ван Бърън и Гедс — обясни Линдгрен.
— Знаехте ли какво е казал обвиняемият на детективите през тази нощ?
— Да, знаех за разговора относно оръжието. Аз го донесох от ресторант „Принцес“.