— А вие самата влязохте ли в стаята заедно с този полицай?
— Не. Оставих го сам вътре. Той така пожела.
В залата се надигна толкова силен шум, че Ротщейн вдигна ръка и широкият черен ръкав на съдийската му тога се развя. Но това не помогна кой знае колко.
— Полицаят забави ли се там?
— Не много — отвърна Мари. — Да кажем, не повече от две-три минути.
— Но достатъчно дълго, за да може да вземе от лавицата шапката на Данте от отбора „Маями Хийт“? — заключи Костело.
В този миг едновременно се случиха три неща: тълпата ревна гневно, окръжният прокурор се разкрещя с все сила: „Възразявам!“, а Мари Скот с цялата си сила извика: „Да, госпожице!“.
— Зачеркнете последния въпрос от протокола, заедно с отговора — разпореди се Ротщейн на стенографката. След това се обърна към адвокатката, дето се прави на голяма умница: — Госпожице Костело, смятайте се за предупредена!
— Мари, помните ли кой бе този полицай, който в онази сутрин се е появил в къщата ви? — не преставаше защитничката.
— Да, помня го. Разбира се, че си го спомням.
— И как беше името му?
— Хюго Линдгрен.
— И така, полицаят се оказва отново Хюго Линдгрен — заяви адвокатката, сякаш тя самата беше изненадана от това разкритие. — Същият, който е получил анонимното обаждане за оръжието в контейнера за смет край ресторанта „Принцес“. Както и другото обаждане от Ники Робинсън! Точно той с останал за няколко минути абсолютно сам в стаята на Данте, ненаблюдаван от вас, или по-точно: необезпокояван от вас. Потвърждавате ли това под клетва?
— Да — отвърна Скот. — Абсолютно съм сигурна, че беше Хюго Линдгрен.
Сега вече тълпата, поне откъм моята страна, изригна, сякаш бе готова да подпали сградата на съда. Вече никой не обръщаше внимание на предупрежденията на съдията.
Но Костело, а не Ротщейн, бе тази, която ги накара да замлъкнат. Защото с няколко реплики тя взе акъла на всички в залата, включително и моя.
— Мари Скот ще бъде и ще остане единственият наш свидетел, Ваша чест — заяви тя, вперила нетрепващи очи в съдията. Сетне се обърна и изгледа многозначително съдебните заседатели: — Защото в думите на Мари Скот се съдържа всичко. Защитата приключи с изложението си.
Изявлението на Костело до такава степен смая и двата лагера, заемащи местата от двете страни на пътеката в центъра, че всички замряха. Ситуацията ми напомни за боксовите мачове, когато запалянковците се споглеждат разочаровани и объркани, защото единият от боксьорите прекалено рано е нокаутирал съперника си, а те са си платили с надеждата да гледат много повече. Но знаете ли какво? Тази кучка е умна.
Може би тя току-що бе спечелила мача.
97.
Том
На следващата сутрин тълпата отново се стече в съдебната зала. Напрежението витаеше в нея, лицата на всички бяха изопнати. След горещата лятна седмица и немощната климатична инсталация, която по-скоро произвеждаше само звуков ефект, в затвореното пространство се разнасяше обилна миризма на засъхнала пот. Докато вървях към стола си, редом до този на Кейт, по моя гръб също се стичаха струйки пот.
Решението ни да не разпитваме Данте бе добре пресметнат риск, но да оставим един изпаднал в ужас за бъдещето си тийнейджър на милостта на обвинението, ни се струваше още по-рисковано. Тези съображения доста объркваха сметките ни. Тъкмо дописвах последната си бележка, когато съдебният пристав извика:
— Всички да станат!
С много по-бърза от обичайната за него крачка съдията Ротщейн нахлу в залата, зае мястото си и веднага се обърна към мен:
— Господин Дънлеви, ваш ред е.
Станах, за да се обърна за последен път към съдебните заседатели:
— Дами и господа, когато за пръв път се изправих пред вас в началото на този съдебен процес, единственото ми настояване бе да не приемате нищо на доверие, докато не претеглите сами всички факти. Исках да стигнете до собствена, ваша преценка. Зная, че ще се справите с това, понеже докато седя на стола си, ви наблюдавам и мога да доловя в очите ви вашата решимост. Затова искам сега да ви благодаря. Тази сутрин ние ще обмислим още веднъж случая, така както ни го представи обвинението, като се спрем на така наречените доказателства, едно по едно на всяко от тях.
Лицето ми вече бе покрито с пот. Избърсах челото си и отпих глътка вода. Единственият шум в залата бе бръмченето на слабата климатична инсталация.