98.
Кейт
Задъхан от дългата си пледоария Том уморено се отпусна на стола. Съдебните заседатели го гледаха с вкаменени лица. Петима от тях бяха афроамериканци. Жените бяха осем, но да се говори пред тях на расова тема, бе голям риск, особено като се имаше предвид, че белите преобладаваха в състава на съдебните заседатели.
Хауард нямаше търпение да ни накара да си платим за това своеволие.
— Дами и господа, моето име е Мелвин Хауард. Сега съм на петдесет и две години и доколкото си спомням, през целия си живот съм бил чернокож. Моите предци са от щата Алабама. Дядо ми е бил внук на роби. А когато са се появили на този свят моите родители, на чернокожите не е било позволено да използват тоалетните в ресторантите. Но нищо от това мрачно минало няма нищо общо с Данте Хейливил или с този съдебен процес. И на господин Дънлеви всичко това много добре му е известно.
Всъщност Том бе изтъкнал точно обратното, но Хауард ловко успя да изопачи всичко и да го представи така, както на него му отърваше. Но думите му оказваха влияние върху дванадесетте съдебни заседатели, спокойно разположили се в удобни кресла. Когато погледнах към тях, не можах да прочета нищо в очите им. Гордеех се с това, което Том изрече, но същевременно бях крайно изнервена.
— Расови конфликти и корумпирани полицаи? — саркастично попита Хауард. — Звучи доста познато, нали? Само че къде съм чувал това преди? — И тогава уж непреднамерено отклони погледа си към края на редицата с журналистите, където седеше Рони Монтгомъри. Той насмешливо наблюдаваше всичко ставащо около него. — О, да, ето че си спомних — продължи Хауард. — Беше някакъв нашумял случай, обявен в таблоидите за процеса на века. Говоря за опита да бъде осъден Лоренцо Луис, онзи бейзболист, за убийството на жена си. Единственото, което сега липсва тук в сравнение с онзи съдебен фарс, е някакъв удобен агитационен призив. Но колко хора днес все още вярват, че Лоренцо е невинен? Не го вярват дори и най-преданите му приятели в Аризона, с които е играл голф. Така че не се оставяйте да бъдете заблудени като съдебни заседатели, дами и господа, освен ако не искате да ви запомнят както вашите колеги от съдебния процес срещу Лоренцо Луис. А сега вече е време за вас да прозрете цялата несъстоятелност и конспиративните теории, които съществуват единствено във въображението на защитата. И да фокусирате вниманието си само върху доказателствата. Като начало имаме оръжието на престъплението с отпечатъците на Майкъл Уокър върху него, открито край онзи ресторант в Саутхамптън три часа след като колата с Данте Хейливил е спряла там. Макар че защитата се постара много упорито да вложи своите думи в устата на доктор Евалд Олсън — един от най-добрите в страната експерти по съдебна медицина — той доказа пред нас, че тези отпечатъци могат да принадлежат само на Майкъл Уокър. И че с това оръжие са били убити четиримата млади мъже. А сега ми позволете и аз да кажа нещо за толкова коментирания тук полицай от Ийст Хамптън. Да, говоря именно за Хюго Линдгрен.