— Няма да се върна у дома — заинати се тя.
— Защо? Да не би да е заради глупавата булчинска рокля?
Мерседес ме изгледа стъписана. После — неохотно — се усмихна.
— Да, оттам започна.
— Но не можеш да избягаш от къщи, защото роклята не ти стои добре — казах аз, като едва сдържах смеха си.
Мерседес поклати глава.
— Не е за това — отвърна тя.
— Защо тогава?
— Защото съм бременна.
С малко утешителни думи и още кафе успях да изкопча историята от нея. Мерседес представляваше странна смесица от надменност и момичешка наивност, като изглеждаше ту прекалено зряла, ту прекалено неопитна за годините си. Предположих, че тъкмо това е привлякло Жоел Лакроа — тази женствена демонстрация на самоувереност. Но въпреки късите си поли и сексуална дързост в душата си тя продължаваше да бъде момиче от острова, трогателно, опасно невежо.
Очевидно за предпазни мерки беше разчитала на Светицата.
— Впрочем — каза тя — не мислех, че може да стане от първия път.
Явно е станало само веднъж, помислих си. Той й беше внушил, че сама си е виновна. Преди това бе имало само целувки, тайни разходки с мотора, сладостно усещане за бунт.
— Отначало беше толкова мил с мен — каза Мерседес. — Всички други очакваха да се омъжа за Ксавие и да стана жена на рибар, да надебелея и да ходя със забрадка на главата като майка ми — тя избърса очи с ъгълчето на кърпата си. — Сега всичко рухна. Казах му, че можем да заминем, в Париж, да речем. Да си наемем апартамент. Да си потърся някаква работа. А той само… — Мерседес вяло отметна косата си. — Той само се изсмя.
По съвет на отец Албан тя разказала всичко на родителите си. За голямо учудване тъкмо тихата суетлива Шарлот се вбесила най-много, Омер Ла Патат само седял на масата като човек, изпаднал в шок. Шарлот казала, че трябва да съобщят на Ксавие: имали уговорка, която вече не можела да се спази. Докато ми разказваше за това, Мерседес плачеше тихо и отчаяно.
— Не искам да ходя на континента. Но сега се налага. След това, което се случи, никой тук няма да ме иска.
— Омер може да поговори с бащата на Жоел — предложих аз.
Тя поклати глава.
— Не ми трябва Жоел. Никога не съм го искала — Мерседес избърса сълзите с опакото на дланта си. — И няма да се прибера у дома — каза през плач. — Ако се върна, ще ме накарат да се видя с Ксавие. А аз не мога, по-скоро бих умряла.
В далечината отекна свирката на ферибота. „Брисман 1“ потегляше.
— Е, ще останеш поне до утре — бодро отбелязах аз. — Ела да ти потърсим място, където да пренощуваш.
48
Намерих Тоанет Просаж в градината да вади глави див чесън от песъкливата почва. Тя се изправи и ми кимна дружелюбно не изпод обичайната си бяла шапчица, а изпод шапка с широка периферия, привързана накриво на главата й с червена лента. Една коза пощипваше трева на торфения покрив на къщурката й.
— Е, за какво си дошла тази сутрин?
— Трябва ли да имам някакви користни подбуди? — аз извадих голяма кесия със сладки, която бях купила в Ла Усиниер, и й я подадох. — Реших, че може да ти се хапват шоколадови кифлички.
Тоанет взе кесията и лакомо прегледа съдържанието й.
— Ти си добро момиче — заяви тя. — Това е подкуп, разбира се. Хайде, казвай, имаш моето благоволение. Поне докато изям това.
Усмихнах се, когато я видях да захапва първата кифличка, и докато ядеше, й разказах за Мерседес.
— Реших, че може да поживее при теб известно време — казах аз. — Докато нещата се уталожат.
Тоанет се замисли над една кифличка, поръсена с канелена захар. Черните й очи блестяха проницателно изпод периферията на шапката.
— Само главоболия с тази моя внучка! — промърмори тя с въздишка. — Още когато се роди, разбрах, че няма да ни е лесно. Тези кифлички са много вкусни — добави старицата и с наслада захапа канелената.
— Всичките са за теб — казах й аз.
— Хе.
— Омер не ти е казал за Мерседес, нали? — предположих аз.
— Заради парите, хе!
— Може би.
Тоанет живееше скромно, но се носеха слухове за скрито богатство. Старицата не правеше нищо, за да ги потвърди или отхвърли и мълчанието й се приемаше от повечето хора за потвърждение. Омер обичаше майка си от сърце, но тайно се чудеше на дълголетието й. Тоанет знаеше това и се готвеше да живее вечно.
Тя се подсмихна лукаво.
— Мисли си, че ще го лиша от наследство, ако стане скандал, а? Горкият Омер. Казвам ти, че това момиче прилича повече на мен, отколкото на майка си или баща си. И аз тровех живота на своите родители.
— Не си се променила много.
— Хе! — тя отново надникна в книжната кесия. — Кифлички с ядки. Винаги съм обичала кифлички с ядки. Добре, че всичките ми зъби са си на мястото, нали? По-вкусни са с мед обаче. Или с малко козе сиренце.