Когато се приближих към ръба на скалите, видях Аристид да наблюдава от обичайното си място. Лоло седеше до него с хладилна чанта, пълна с плодове за продан и бинокъл на врата.
— Кой е онзи ей там? Както е тръгнал, ще заседне на Ла Жьоте.
Старецът кимна. На лицето му се изписа неодобрение и безпокойство. Не за некадърния моряк — на островите трябва да се научиш да се грижиш за себе си и да молиш за помощ е срамно, — а за хубавата лодка, оставена на течението. Хората идват и си отиват. Имуществото остава.
— Мислите ли, че е някой от Ла Усиниер?
— Не. Даже усиниерците знаят, че не бива да се плава толкова надалеч. Някой турист е сигурно, с повече пари, отколкото акъл. Или течението го е повлякло. От такова разстояние не се вижда добре.
Погледнах надолу към пренаселения плаж. Габи и Летисия бяха там. Летисия седеше на едно от старите укрепления отстрани на скалите.
— Искаш ли парче пъпеш? — предложи ми Лоло, като гледаше с копнеж към Летисия. — Останали са ми две.
— Добре — усмихнах се аз. — Ще взема и двете.
— Зен!
Пъпешът беше сладък и приятен за пресъхналото ми гърло. Далеч от Адриен апетитът ми се възвръщаше и аз ядях бавно, седнала в сянката на криволичещата скалиста пътека. Стори ми се, че оттук непознатото платно се вижда малко по-добре, макар че можеше просто да е игра на светлината.
— Сигурен съм, че съм виждал тази лодка — каза Лоло, като примижа зад бинокъла си. — От години плава тук.
— Дай да видя — помолих аз, като направих няколко крачки към него. Лоло ми подаде бинокъла и аз погледнах през него към далечното платно.
Беше червено, правоъгълно, без никакви надписи. Самата лодка — дълга и тясна, малко по-голяма от кану — стоеше ниско на водата, сякаш беше пробита. Сърцето ми изведнъж подскочи.
— Позна ли я? — нетърпеливо попита Лоло.
Аз кимнах.
— Така мисля. Прилича на лодката на Флин.
— Сигурна ли си? Можем да питаме Аристид. Той познава всички лодки. Ще ни каже.
Старецът мълчаливо погледна през бинокъла.
— Той е, хе — обяви накрая. — Много е далеч и се върти, но мога да се обзаложа.
— Какво ще търси чак там? — попита Лоло. — Точно при Ла Жьоте. Дали не е заседнал?
— Не — отсече Аристид. — Как ще заседне? И все пак — той се изправи — май че нещо е станало.
Разпознаването на лодката променяше нещата. Руже не беше някакъв непознат турист, който плава пиян с лодка под наем, а един от нас, почти саланец. След няколко минути на скалите се събра малка група, която наблюдаваше лодката с нарастващо безпокойство. Саланец в беда? Трябваше да се направи нещо.
Аристид искаше веднага да изкара „Сесилия“, но Ален го изпревари с „Елеанор 2“. Той не беше единственият. Слухът за това, че на Ла Гулю става нещо, стигна до бара на Анжело и след десет минути на брега се събраха пет-шест човека доброволци, въоръжени с куки, тояги и дълги въжета. Анжело също беше там — продаваше дьовиноаз по петнайсет франка на питие — заедно с Омер, Тоанет, Капюсин и Геноле. По-нататък на плажа седяха туристи, гледаха и разсъждаваха. От скалите морето изглеждаше сребристозелено и гладко, едва помръдваше.
Спасителната операция отне почти два часа. Стори ми се по-дълга. Отиването до Ла Жьоте отнема време дори с моторница, а малкото кану на Руже беше по-нататък, прекалено близо до плитчините около пясъчните ивици и по-големите лодки трудно можеха да го стигнат. Ален трябваше да маневрира с „Елеанор 2“, докато заобиколи пясъчните ивици, а после Гислен да отклони лодката на Флин с помощта на куки и прътове, за да я задържи на безопасно разстояние от корпуса на „Елеанор“ и след това заедно да издърпат освободената лодка в открито море. Аристид, който също настоя да дойде, седеше на руля, като от време на време изказваше песимизма си.
Извън залива вятърът беше силен, приливът бе във връхната си точка и аз трябваше да стоя до Ален на кърмата на „Елеанор 2“, за да удържам люлеенето, докато малката лодка подскачаше и се клатеше. Засега Флин не се виждаше никъде — нито в лодката, нито във водата.
Радвах се, че никой не коментира присъствието ми. Аз бях тази, която разпозна платното. Това ми даваше право в техните очи да бъда тук. Ален реши, че от носа на „Елеанор 2“ има най-добър изглед. Непрекъснато правеше забележки, докато Гислен маневрираше към лодката на Флин. Той беше привързал чифт стари автомобилни гуми от едната страна на „Елеанор 2“, за да предпази корпуса от възможно нараняване.