Аристид беше в обичайното си мрачно настроение.
— Знаех си, че нещо се е случило — каза той за пети път. — Имах предчувствие точно като в нощта, когато бурята отнесе моята „Пеош а Лабур“. Някакво чувство на обреченост.
— По-скоро нещо като газове — промърмори Ален.
Аристид не му обърна внимание.
— Просто имахме прекалено голям късмет. Това е — каза. — Било ни е писано. Защо иначе ще се случи, и то точно на Руже? На най-големия късметлия?
— Може нищо да не е станало — отвърна Ален.
Аристид разпери ръце.
— Аз плавам от шейсет години и съм виждал такива неща двайсет пъти, че и повече. Човек излезе сам в морето, заплесне се, застане с гръб към гика, вятърът се обърне — и довиждане! — той допря пръст до гърлото си в красноречив жест.
— Не знаеш какво е станало — инатеше се Ален.
— Знам каквото знам — отговори Аристид. — Така стана с Ернест Пинос през четирийсет и девета. Събори го право през борда. Умря, преди да падне във водата.
Най-после „Елеанор“ се изравни с малката лодка и Ксавие скочи в нея. Флин лежеше неподвижно на дъното. Ксавие реши, че лежи така от часове, защото част от лицето му беше изгоряла. С известно усилие той повдигна Флин под мишниците, като се мъчеше да го приближи към люлеещата се „Елеанор“, докато Ален държеше лодката. Платното на малкото кану се ветрееше безполезно около тях, охлабените въжета хвърчаха опасно във всички посоки. Макар да не знаеше какво е, Ксавие усети, че не бива да пипа нещото, наподобяващо разкъсана найлонова торба, увило се около ръката на Флин и провесило пипала във водата.
След няколко опита най-после успяха да задържат лодката стабилна.
— Казах ви, хе! — обяви Аристид. — Дойде ли ти времето, и червено мънисто за късмет не може да те спаси.
— Той не е мъртъв — казах аз с глас, който не беше мой.
— Не — обади се задъхан Ален, докато издърпваше неподвижното тяло на Флин от наводненото кану на „Елеанор 2“. — Поне засега.
Сложихме го да легне на кърмата и Ксавие вдигна предупредителен флаг. С несигурни ръце аз се занимавах с платната на „Елеанор“, докато най-после събрах кураж да погледна Флин, без да треперя. Той гореше. Очите му се отваряха на пресекулки, но не отговаряше на думите ми. През прозрачното нещо, залепнало за кожата му, аз виждах червени инфектирани линии, които пълзяха нагоре по ръката му. Опитвах се да овладея треперенето на гласа си, но въпреки това той ми се струваше писклив, опасно близък до истерия.
— Ален, трябва да махнем това нещо от него!
— Трябва да отидем при Илер — отсече Ален. — Само да закараме лодката до брега колкото може по-бързо. Ще го пазим от слънцето. Повярвай ми, нищо повече не можем да направим.
Това беше добър съвет и ние го послушахме. Аристид държеше парче платно над лицето на Флин, докато Ален и аз насочвахме „Елеанор“ към Ла Гулю. Въпреки че бързахме и западният вятър духаше в гърбовете ни, плавахме почти час. Междувременно на брега се бяха събрали още хора, готови да помогнат — с манерки, въжета, одеяла. Вече се носеха какви ли не слухове. Някой изтича да повика Илер.
Никой не можеше да каже със сигурност какво е нещото, увито около ръката на Флин. Аристид смяташе, че е кубомедуза, дошла с течението Гълфстрийм от топлите морета. Матиас, който беше дошъл с Анжело, презрително отхвърли предположението:
— Не е — отсече той. — Сляп ли си? Това е португалска галера. Помниш ли кога се бяха появили край Ла Жьоте? Май че беше през петдесет и първа, стотици обикаляха по ръба на Нид’Пул. Някои даже бяха стигнали до Ла Гулю и ние трябваше да ги махаме от брега с гребла.
— Кубомедуза — упорито отвърна Аристид, като клатеше глава. — Готов съм да се обзаложа.
Матиас се хвана за думите му, като предложи залог от сто франка. Няколко души също се включиха.
Каквото и да бе нещото, не беше лесно да се махне. Пипалата — ако тези рехави ленти, подобни на палмови листа, наистина бяха пипала — бяха прилепнали към голата кожа навсякъде, където имаха допир с нея. Залепнали плътно, те не позволяваха да бъдат свалени от край до край.
— Сигурно му е заприличало на парче найлон, хе, което плува във водата — разсъждаваше на глас Тоанет. — Навел се е да го прибере…
— Има късмет, че не е плувал, хе. Иначе щеше да се полепи по цялото му тяло. Тези пипала трябва да имат поне два-три метра дължина.