Майкъл се чудеше какво има предвид Шеймъс. Беше очевидно, че не може да говори за това по телефона.
— О — успя да каже само, — звучи чудесно. Кога и къде искаш да се срещнем?
— Какво ще кажеш по обяд у вас?
Майкъл погледна часовника си и с изненада установи, че е 11.07 часът.
— Добре. Ще се видим вкъщи.
Майкъл затвори телефона и отново се опита да се справи с изтръпналата си ръка. Пресметна, че е спал около три часа — повече от достатъчно за деня.
Когато срещата приключи, Майк Нанс отиде в офиса си и изчака точно един час. После натисна бутона на телефона си и каза на секретарката да открие Гарет и да му каже да дойде при него. Не мина и минута и Гарет влезе запъхтян и плътно затвори вратата зад гърба си. Бе настръхнал целият. Закрачи нервно напред-назад.
— Трябва да направим нещо по въпроса с този мръсник Макмахън. Знаех, че ще ни създаде проблеми.
— Сядай, Стю.
— Трябва да направим нещо. Искам да кажа, че не можем…
Майк Нанс се надигна от кожения си стол и посочи едно кресло до бюрото си.
— Стю, сядай и млъквай!
Нетипичната за винаги сдържания Нанс реплика направи впечатление на Гарет и той седна.
— Единственото нещо, което ти, Стю, ще направиш, е да се успокоиш и да си държиш езика зад зъбите. ФБР могат да ровят колкото си искат, но няма да открият нищо. Тоест, ако ти не им дадеш повод да се насочат към нас. — Нанс опря стиснат юмрук до челото си. — Следи ли внимателно какво ставаше на срещата сутринта?
Гарет погледна Нанс озадачено.
— Докато вървеше записът, Стансфийлд наблюдаваше всеки твой жест. Видя те да се потиш и да поглеждаш към мен с това тъпо и паникьосано изражение. Стю, трябва да се овладееш. Трябва да се научиш да контролираш емоциите си. Инак ще провалиш всичко.
Макмахън излезе от Белия дом и преди да поеме към Пентагона, за малко се върна в службата. Кенеди и генерал Хийни не знаеха за последния телефонен разговор с убийците.
Президентът се съгласи, че трябва да приемат на сериозно разговора и да започнат разследване, но в същото време си даваше сметка, че ако изтече информация, медиите ще пощуреят. Бе наредил на Макмахън да възложи на няколко подбрани агенти да проучат кой би могъл да бъде заинтересован да убие Търнкуист и Олсън. Тези хора не биваше да знаят за записа, както и за възможността друга група да е отговорна за последните две убийства. По настояване на Майк Нанс президентът поиска списък на всички, които знаеха за последното обаждане, и нареди да бъдат информирани, че не трябва да го обсъждат с никого.
Макмахън не одобряваше забраната, тя му се струваше нелепа и безсмислена. Вбесяваше се, като гледаше как се пилеят усилия и време в безпокойство за отношението на медиите и общественото мнение. Но най-важното беше, че не можеше да провежда разследване, ако хората му не знаеха какво става. Размина му се, макар че бе подредил Гарет, и реши повече да не предизвиква съдбата.
През целия път към Пентагона Макмахън се опитваше да измисли как би могъл да мине без съдействието на Кенеди и генерал Хийни. Не беше възможно. Нуждаеше се от техния ум.
Влезе в заседателната зала секунди преди 12 часа и бе леко изненадан. Последния път, когато я видя, бе чиста и подредена. Сега бе осеяна с купища папки, а черната дъска бе изписана докрай. Кенеди изглеждаше изтощена, но генералът бе гладко избръснат и имаше изрядния вид на флотски офицер.
— Приличате на хора, които са свършили някаква работа — отбеляза Макмахън.
— Цяла вечер сме се блъскали с тези папки — каза Кенеди, протегна се и се прозя.
— Казвайте!
Кенеди свали очилата си и се изправи.
— В долния край на масата са всички папки за Делта форс, по средата са зелените барети, а тук — две папки за тюлените. Използвахме описанието на чернокожия убиец на Даунс и се опитахме да го сравним с чернокожите командоси. Първо ги разделихме по ръст и цвят на кожата. Щом се окажеха твърде ниски, а кожата им — твърде светла, отделяхме ги в купа, отбелязан с „извън предполагаемите“. Оттам нататък ги разпределяхме според настоящия им адрес. Командосите, които отговарят на описанието на убиеца, но не живеят във Вашингтон, са в куповете, отбелязани с „вероятни“.
Макмахън кимна.
— Звучи добре. Каква е следващата стъпка?
— Всички сме на мнение, че за провеждане на операция от такъв характер са необходими минимум четирима командоси и те трябва да се познават един друг твърде добре. Затова заключихме, че е твърде възможно въпросните командоси да са служили заедно в армията. Вече от тази позиция разглеждаме личните досиета на всеки бивш командос и търсим мъже, служили в едни и същи подразделения с чернокожите командоси, които са в купа на вероятните извършители.