— Давай — кимна Майкъл.
— Къде чу, че има втора група, виновна за убийствата на Олсън и Търнкуист?
— Не мога да ти кажа.
— Имаш предвид, че не искаш. — Джаксън изпусна кълбо дим, като гледаше Майкъл право в очите. — Защо разговаряш с мен, а не с ФБР?
— Те разполагат с тази информация. Аз бих искал сам да си изясня някои неща.
Оги дръпна няколко пъти от лулата, докато разсъждаваше върху отговора, и попита:
— Защо?
— Ерик Олсън ми беше добър приятел.
— Това ли е единствената причина?
Джаксън продължаваше да гледа Майкъл право в очите и очакваше отговор.
— Да.
— Не те бива да лъжеш, Майкъл. Точно както и дядо ти.
Оги погледна Шеймъс и се усмихна. После сведе очи и каза:
— Предполагам, че никой от вас двамата няма представа кой стои зад първите четири убийства.
Майкъл поклати глава.
— Така си и мислех — отбеляза Оги с циничен тон. — Е, подозирам кой би могъл да е замесен, но преди да стигнем до този въпрос, смятам, че разполагам със сведения, които биха ви заинтересували. Ще ви разкажа за нещо, в което участвах, докато работех в Управлението, но преди това трябва да ви дам малко предварителна информация. В края на петдесетте и началото на шейсетте бях резидент на ЦРУ в нашето посолство в Париж. Напрежението между нас и Съветския съюз нарастваше. Съществуваше реална заплаха руснаците да поведат конвенционална война и да се опитат да завземат Западна Европа. Навсякъде зад Желязната завеса силите на НАТО имаха надмощие пет към едно в танкове, артилерия и войскова сила. Нашите военни стратези смятаха, че най-добрият начин да осуетят всякакви агресивни действия от страна на Съветския съюз е да разположат ядрени оръжия в Западна Европа. Съюзниците ни в НАТО се съгласиха и ракетите бяха поставени. Посланието към Съветския Съюз бе просто: „Ако предприемете каквито и да било военни действия срещу Западна Европа, ние ще отвърнем с тактически ядрен удар.“ Стратегията се оказа ефикасна до началото на шейсетте, докато Франция не започна да ни играе тъпи номера. Във френския парламент имаше група политици, които поискаха всички ядрени ракети в тяхната страна да бъдат демонтирани. Имаше дори и малцина, които пожелаха целият американски военен състав да напусне. Тези неблагодарници привлякоха доста последователи, които свикваха протестни митинги пред военните ни бази. Франция отдавна беше един от нашите най-нелоялни съюзници — за тях нямаше значение, че преди петнайсет години бяхме изритали нацистите от страната им. Начело с президента, цялото ни политическо ръководство бе обзето от гняв, че Франция е толкова неблагодарна. Получихме нареждане от Лангли да предприемем тайни действия срещу водачите на това антиамериканско движение. Заповядаха ни да намерим начин да ги накараме да променят убежденията си. В продължение на около шест месеца успяхме да подкупим някои от тях и да изнудим други. Не можахме обаче да постигнем успех с главните водачи на движението. След като използва всички средства, Лангли изпрати един човек в Париж, специалист по тези въпроси. Но преди да стигна до същността, искам да те попитам дали си запознат с конфликта Франция — Алжир?
— Отчасти — отвърна Майкъл.
Оги дръпна няколко пъти от лулата си.
— В края на петдесетте френската армия бе въвлечена във война с революционните сили в Алжир, които се бореха за независимост от Франция. Тя продължи няколко години и макар че понесоха много жертви, французите накрая потушиха бунта. По време на цялата тази война имаше и такива парламентарни членове, които настояваха Франция да даде независимост на Алжир. — Оги млъкна и вдигна вежди. — Тези политици бяха същите, които протестираха срещу американските ядрени оръжия, разположени на френска земя. Е, военните във Франция бяха свършили своята работа. Те бяха понесли значителни жертви и бяха водили кръвопролитна война с бунтовниците. В края на този конфликт, когато бунтовниците бяха принудени да бягат, френският парламент и президентът Дьо Гол направиха нещо, което потресе всички. Те дадоха независимост на Алжир и заповядаха на френската армия да напусне страната. По това време в Алжир живееха около четвърт милион французи. Това решение напълно отчужди френските военни от политическите водачи на страната и дотолкова вбеси някои командващи, сражавали се в Алжир, че те дезертираха и сформираха военизирана група.