Всъщност не Гарет бе написал речта. Тя бе дело на един от членовете на екипа, но Гарет не беше от хората, които отдават дължимото на другите.
— Как смяташ, че трябва да се реагира, ако започнат да задават въпроси във връзка с обвинението, че купуваме гласове? — попита Диксън.
— Категорично отричаме! Казваме им, че има няколко конгресмени, които явно много държат да получат известни икономически облекчения за своите окръзи. Цялата история ще приключи след броени дни и медиите ще насочат вниманието си към нещо друго.
Президентът кимна одобрително. Гарет бе един от най-добрите манипулатори в бранша. Имаше му пълно доверие, когато ставаше дума за моделиране на общественото мнение.
Гарет заби показалец в списъка конгресмени.
— А сега да се съсредоточим в играта. Прокараме ли бюджета, изобщо не ми пука какво смятат медиите!
Огради три имена от колонката на възможните дезертьори.
— Виж, Джим, тези момчета са абсолютни селяндури. Новаци, пълни с идеали. Мисля, че можем да ги привлечем на наша страна. Предложи им едно изявление в стил: „Рим не е построен за един ден. Ние не можем да спасим нацията за една нощ.“
Президентът кимна в знак, че прекрасно си дава сметка колко важно е въпросното изпълнение.
— Следващите двама искат лична гаранция от теб. Казаха, че не се доверяват на моята дума. — Гарет се засмя високо. — Представяш ли си?
Президентът и Диксън само се усмихнаха. Гарет продължи:
— Тази последната е пълна откачалка и въобще не съм убеден, че би приела да сътрудничи. Козловски държеше името й да фигурира в списъка. Черна е, това й е първи мандат и направо ми е взела страха. Откровена натегачка. Би могла да нарече расист всекиго, наистина всекиго. Даже папата! Мисля, че срещу гласа си ще поиска да бъде поканена на няколко важни мероприятия и да получи членство в някои от по-важните комитети. И в същия момент ще стане и ще нарече нашите най-силни финансови поддръжници расисти а точно това ме плаши най-много. Предпочитам да нямам нищо общо с нея, ако е възможно.
Президентът потърка пръсти.
— А защо е в списъка?
— Казах ти, Джак я включи. Има и такава възможност — в последната минута може да се окаже, че имаме нужда от още един глас. Няма да се занимаваме с нея, ако не е наложително. А сега — тримата новаци.
Първото име в списъка бе Майкъл О’Рурк. Президентът взе писалката си и заби перото в него.
— Майкъл О’Рурк… Къде съм чувал това име?
Гарет поклати глава.
— Нямам представа. За първа година е в Конгреса, независим кандидат от Минесота. — Сведе очи към бележките си. — Преди да го изберат, е бил в щаба на сенатор Олсън. Завършва университета в Минесота, където играе хокей. Участва във Войната в Залива като морски пехотинец. Тук се казва, че е предвождал спецгрупа в тила на врага и по време на въздушен бой, извършвайки разузнаване на обекти, е видял как свалят пилот на коалицията. За да спаси пилота, се намесил. Заедно с хората си задържат цяла рота иракски войници до идването на подкрепленията. Награден е със Сребърна звезда.
Президентът продължи да се взира в името, като си мърмореше:
— Убеден съм, че ми е познато отнякъде.
Марк Диксън се намеси:
— Сър, може да сте чели нещо във вестниците. Наскоро бе удостоен с титлата „Най-желаният ерген във Вашингтон“ от водещите светската хроника.
— Прав си. — Писалка на Стивънс проби листа. — Точно там съм го срещал. Преди две-три седмици хванах секретарките ми да припадат над снимката му. Много красив млад мъж. Вероятно бихме могли да се възползваме от това негово качество. Какво друго знаем за него?
Гарет прегледа някакви бележки, подготвени от помощниците му.
— Трийсет и две годишен, от Гранд Рапидс. Семейството му има силни позиции в бизнеса с дървесина. — Гарет вдигна вежди, когато погледна оценката на компанията за дървен материал, собственост на семейство О’Рурк. — Имат огромно състояние. Във всеки случай той е заявил, че няма да гласува за твоя бюджет, ако не се намалят средствата за електрификация на селскостопанските райони.
— Само това ли не му харесва?
— Не. Твърди, че целият бюджет не струвал, но щял да подпише. При едно условие — да орежеш средствата за електрификация на селското стопанство.
Като чу „не струва“, президентът се навъси.
— Това е абсурдно. Бихме загубили половината от гласовете, с които вече разполагаме, без да спечелим почти нищо.
— Точно така.
— Добре, нека му се обадим и разберем доколко е категоричен, когато самият президент на Съединените щати му поиска обяснение. — Стивънс натисна едно копче на телефонния апарат. — Бети, би ли ме свързала с конгресмен O’Pypk?