— Скъпа, ще се върнем след около час.
— Ще ви чакам. Приятна разходка — отвърна тя, без да откъсва поглед от екрана.
Майкъл заобиколи дивана, приведе се и я целуна.
— И да не вземеш да ги увърташ, скъпа.
Скарлати се усмихна и отвърна:
— Никога не го правя.
— Затова си моята любима журналистка.
— Искрено се надявам, че това не е единствената причина.
Когато излязоха, Шеймъс отбеляза:
— Вие двамата изглеждате много щастливи.
— Така е. И ако не беше работата ни, досега да съм й поискал ръката.
— Одобрявам! — усмихна се Шеймъс и добави: — Ако това има значение за теб…
Майкъл прегърна дядо си и се усмихна широко:
— Има голяма значение!
Дюк тичаше на зигзаг по улицата и душеше. Майкъл му подсвирна.
— Има нещо, за което наистина трябва да поговорим — каза той.
— Свързано ли е с онова, което ми загатна по телефона онзи ден?
— Да. Спомни си онова пътуване, което направихме миналата година с…
Шеймъс вдигна ръка и пресече думите на Майкъл.
— Не споменавай имена. — Шеймъс огледа улицата в двете посоки. От Вашингтон го побиваха тръпки. — С всички тези проклети посолства наоколо, ФБР, ЦРУ, АНС и тъй нататък… цяло чудо е, че в този град изобщо може да се проведе разговор, без той да бъде записан.
Майкъл кимна.
— Е, сещаш се за кого говоря. — После сниши глас: — По време на онова пътуване му предоставих изключително ценна информация за един сенатор, който бе причинил смъртта на половината от хората му.
— Помня.
Майкъл замълча за момент и добави:
— Мисля, че той може да има нещо общо с тези убийства.
— И какво от това? — Шеймъс сви рамене с безразличие.
— Ти не смяташ ли, че това е от значение?
Шеймъс извади лула.
— Да, смятам, че има значение. — Натъпка тютюн в лулата, запали го и дръпна силно. После, докато изпускаше кълбо дим, продължи: — Майкъл, партизанщината в политиката винаги е съществувала в тази страна и ще продължи да съществува. В известен смисъл тя е здравословна. Същото беше и когато бях на твоята възраст; единствената разлика бе, че когато натискът станеше голям, те проявяваха достатъчно отговорност да балансират бюджета. Проблемът днес е, че хора като Козловски, Фицджералд и Даунс… старата гвардия… те контролират системата. Цялата тази мръсотия се случваше пред очите им и те не направиха нищо, за да я предотвратят. На практика при всеки ход те се противопоставяха на разумните промени. Те са виновниците за това, че имаме огромен дълг, и аз съм доволен, че са мъртви.
Майкъл дръпна леко повода на Дюк, за да го накара да забави ход.
— И аз не съм смазан от печал. Виждал съм отблизо как си вършат работата и мисля, че си заслужават съдбата. Но въпреки това се притеснявам да не съм задвижил всичко това, предавайки строго секретна информация, която дори не трябваше да зная.
Шеймъс изчака още един минувач и отговори:
— Изживявали сме го и по-рано. Ти командваше разузнавателно отделение в армията. Ако някое миропомазано милионерче — политик, провалеше мисия, изпълнявана от теб и твоите хора, само защото е прекалил с мартинито, ако това, че не си е държал устата, е причинило смъртта на половината ти отряд, ти би ли искал да знаеш?
— Да — въздъхна Майкъл.
— Ето в каква посока трябва да разсъждаваш, Майкъл. — Шеймъс дръпна още няколко пъти от лулата. — Говорил ли си с някой друг за това?
— Не.
— С Лиз?
— Не.
— Не се доверявай на никого! Ако нашето момче стои зад всичко това, ние сме късметлии. Това е първата възможност за промяна от трийсет години насам.
— Съгласен съм, но това твърде бързо може да излезе извън контрол, а аз не искам той да се провали.
— Не се безпокой. Няма да го хванат. Върши тази работа от години, и то на места, стократно по-опасни от Съединените щати.
Томас Стансфийлд седеше в кабинета си, светнал единствено настолната си лампа. Зад прозореца на ъгловия му офис мощни прожектори осветяваха огромния двор на ЦРУ. Преди три години той никога нямаше да бъде намерен в кабинета си в неделя вечерта. Щеше да си седи у дома със съпругата си. Големите му отговорности изискваха от него да работи извънредно и до късно, но неделната вечер бе единствената в седмицата, освен в случай на международна криза, когато зарязваше всичко, за да си остане вкъщи. Двамата със съпругата му обикновено гледаха „60 минути“, докато подреждаха масата, понякога седяха пред камината, гледаха някой филм и после се обаждаха на момичетата на Западното крайбрежие. Имаха две дъщери, омъжени в Сакраменто и в Сан Диего.