— Давай.
— Том, ти или който и да е друг в Управлението притежава ли информация, която би те накарала да повярваш, че убийствата са извършени по причини, твърде различни от тези, упоменати в писмото?
Стансфийлд свъси вежди.
— Не, доколкото ми е известно.
— И никой от Управлението не е уведомявал Белия дом, че е открита информация, предполагаща, че мотивите за убийствата нямат нищо общо с изложените в писмото? — попита отново Роуч, този път по-остро.
— Не, аз смятах, че вие, момчета, сте изработили тази теория.
Притеснен, Роуч въздъхна дълбоко.
— Не, ние не сме казвали нищо подобно на Белия дом.
— Тогава защо президентът и хората му при всяка публична изява твърдят обратното?
— Точно това искам да разбера.
— Вероятно целят нещо. — Стансфийлд се отпусна в стола си и се обърна, за да погледне картата на света на стената.
— Да и аз имам същото чувство. — Роуч въздъхна. — Да ме посъветваш нещо?
Стансфийлд се замисли. Обикновено предпазливо изказваше личното си мнение, но с Роуч бяха от една черга. Той изпитваше голяма симпатия към колегата си по ранг от ФБР. Можеше тази седмица да кроят номер на Роуч, но нищо чудно следващата на мушката да е той.
— Според мен няма да е зле да се намекне пред медиите, че вие нямате и най-малка представа за какво говорят от Белия дом.
Роуч харесваше директния подход.
— Благодаря ти, Том, оценявам жеста ти. Ако чуеш нещо, моля те, уведоми ме — каза след миг.
— Непременно. — Стансфийлд остави слушалката и притвори очи. Майк Нанс и помощниците му го изнервяха. Нанс беше истинският мозък в Белия дом, човекът с връзките.
Гарет седеше в кабинета си с крака върху бюрото и куп вестници, пръснати наоколо. Беше малко след шест в понеделник сутрин, всичко вървеше по план. С насмешка си помисли колко е лесно да се манипулират медиите. Първа страница на „Уошингтън Поуст“ заявяваше: „Слухове за тъмна конспирация, скрита зад убийствата“. „Ню Йорк Таймс“ пригласяше: „ФБР смята, че убийствата са извършени, за да осуетят приемането на президентския бюджет“. Следваше „Уошингтън Рийдър“: „По мнение на ФБР писмото е — дезинформация“. Гарет се изсмя. Рейтингът на президента растеше, обществената подкрепа бе на негова страна. Вторият мандат им беше в кърпа вързан. Гарет поклати глава. Съзнанието за властта, която упражняваше, го опияняваше.
Планът му беше елементарен. Трябваше само да затвърди образа на президента като жертва и да се надява, че онези идиоти от ФБР ще успеят да хванат убийците. Той се усмихна. Колко лесно е да играеш силово срещу принципни хора като Роуч! Докато те се бавеха, преди да вземат решение дали дадена насока на действие е правилна, или погрешна, Гарет се тревожеше единствено да не го хванат. Нямаше време за някакви жалки принципи и още по-малко за нечий морал. Стю Гарет обичаше да играе по свои собствени правила.
Лимузината на Роуч спря пред хотел „Хайят“ в 6.55 часа сутринта. Щеше да изнася реч пред националната конференция на полицейските началници. Беше обмислял варианта да изпрати някой от заместниците си, но след като разговаря®със Стансфийлд, реши да дойде лично. Когато бодигардовете му отвориха вратите, той се оказа ограден от десетина репортери и оператори. Висока русокоса жена се добра до него първа.
— Директор Роуч, бихте ли ни казали каква информация сте открили във ФБР, която ви кара да смятате, че писмото, изпратено до медиите след убийствата, е прикритие за действителните причини, поради които са били премахнати сенатор Даунс, сенатор Фицджералд и конгресмен Козловски?
За изненада на бодигардовете шефът им спря, за да отговори на въпроса:
— На този етап ние смятаме, че писмото е истинско и сме изключително обезпокоени от възможността за нови убийства.
— Директор Роуч, мислите ли, че убийствата са били извършени, за да провалят бюджета на президент Стивънс? — изстреля висок репортер.
— Не. По наше мнение убийствата са станали в навечерието на гласуването на бюджета, защото това гарантира на убийците, че избраните мишени ще бъдат в града.
— Не разбирам. От Белия дом обявиха, че според ФБР убийствата са извършени, за да осуетят приемането на президентския бюджет — измърмори озадачен репортерът.
— Това е невярна информация.
Преди да му зададат друг въпрос, Роуч се обърна и влезе в хотела. След минути неговият коментар бе пуснат като водещ в сутрешната новинарска емисия.
Без да чука, Гарет влетя в кабинета на Нанс. Той вдигна поглед от екрана на телевизора си, който излъчваше запис на интервюто с Роуч.