Извади лостчето с микрофона изпод тясната периферия на каската и каза:
— Чък, при мен всичко е готово. Край.
Въпреки воя на съоръженията в мазето другият чу партньора си ясно и отчетливо.
— При мен също. Край.
Агентът от Тайните служби Хари Дорл беше освободен от длъжност и назначен да оглави екипа за лична охрана на конгресмен Томас Басет. Басет бе председател на Конгреса и по тази причина ФБР и Тайните служби го считаха за обект от особена значимост. Дорл беше специалният агент, оглавяващ охраната на президента при предишното правителство. Когато неговият шеф загуби изборите от Стивънс, приключи и назначението на Дорл. Както повечето президенти преди него, Стивънс поиска промяна в мерките за сигурност. Тайните служби не възразяваха срещу тази традиция, защото си даваха сметка, че за техните агенти е добре да сменят назначението си. По този начин се избягваха както самодоволството, така и досадата.
Дорл седеше в преддверието на кабинета на Басет в сградата на Конгреса и чакаше председателят да му съобщи, че е готов за тръгване. Агентът беше висок мъж на средна възраст. Изглеждаше спокоен, но вътрешно беше смазан. Когато прочете доклада за атентатите срещу Козловски, Фицджералд и Даунс, усети, че го обзема страх. Три удара за една нощ. Убийство с голи ръце, изстрел от снайпер, стрелба от упор. Тези хора бяха професионалисти, а както обичаше да се шляе из града, Басет представляваше лесна мишена.
Толкова много конгресмени и сенатори трябваше да бъдат охранявани, че Тайните служби не бяха в състояние да предоставят на Дорл искания от него брой агенти. Бяха му отпуснали само петима мъже и жени, а редовната полицейска охрана на председателя в сградата на Конгреса беше увеличена на осем полицаи, които дежуреха денонощно. Дорл бе помолил Басет да отложи всички обществени изяви, докато нещата се успокоят, но както и очакваше, Басет отказа. Разбира се, това правеше работата на Дорл изключително трудна. Той знаеше, че единственият начин Басет да бъде сигурно защитен, е да бъде държан заключен в къщата си, в кабинета или в бронираната си лимузина. Щом напуснеше някое от тези места, възможностите на Дорл да го охранява значително намаляваха.
Оставаха им броени минути, преди да тръгнат за записа на интервюто на Басет за Си Ен Ен. Агент Дорл беше казал на новия си шеф, че според него идеята не е добра, но Басет любезно му беше отвърнал, че няма никакво намерение да го отменя. Си Ен Ен анонсираше появата на председателя на Конгреса от неделя следобед и въпреки че щеше да бъде на запис, не бяха необходими гениални способности, за да се прецени кога ще бъде направен той. Дорл не помнеше някога да е бил по-разтревожен за изпълнението на своя задача. Които и да са тези убийци, бяха разполагали с месеци, за да планират действията си. Ако това писмо беше истинско, неминуемо щяха да нанесат и други удари.
Вече беше изпратил четирима тайни агенти и двама униформени полицаи да направят предварителен оглед на сградата на Си Ен Ен. Те трябваше да извършат бърза проверка на околните улици, изходите и покрива. Възнамеряваше да назначи за телохранители четирима от униформените полицаи, които щяха да се движат плътно около Басет при слизане от лимузината и на път към студиото. Дорл беше разсъждавал върху възможността да използва за бодигардове тайни агенти — те бяха обучени за това, но в този момент бяха по-ценни при изпълнението на други задачи.
Председателят Басет и помощникът му Матю Шуоб излязоха в преддверието и Дорл стана от мястото си.
— Готов ли сте да тръгваме, сър?
Басет само кимна. Дорл вдигна ръка към устата се и каза в малкия микрофон:
— Арт, тук е Хари. Край.
Тайният агент пред вратата на кабинета веднага отговори.
— Рисът е готов да потегли. Край — продължи Дорл.
„Рис“ беше кодовото име на Басет.
Агентът огледа коридора и кимна на полицая, застанал пред асансьора.
— Коридорът е чист. Край — съобщи той.
— Кажи на момчетата долу, че тръгваме. Край.
Дорл се обърна към Басет и отстъпи към вратата.
— Щом кажете, тръгваме, сър.
Дорл отвори вратата и Басет и Шуоб излязоха в коридора. Зачакаха асансьора. Дорл беше отзад, останалите трима мъже обградиха Басет и Шуоб. Качиха се в асансьора за краткото пътуване до подземния гараж.
Щом вратата се отвори, ги посрещна друг полицай и групата тръгна през подземния паркинг. Дорл не се притесняваше, че нещо ще се случи в Конгреса. Атентаторите трябваше да са самоубийци, за да опитат каквото и да било при всички тези военни и полиция в сградата.