Когато стигнаха гаражната клетка, лимузината вече ги очакваше. Пред нея бе паркирана полицейска патрулна кола, а отзад — втора. Шуоб и Басет бяха поканени бързо да се настанят на задната седалка. Дорл събра полицейските служители от сградата на Конгреса на бърза оперативка относно действията им, когато пристигнат на уреченото място. Щом свърши, полицаите се качиха в патрулните коли, агент Арт Джоунс зае мястото зад волана на големия черен „Кадилак“, а Дорл седна на задната седалка. Преди да нареди да потеглят, Дорл приближи микрофона до устата си и каза:
— Преден пост „Браво“, тук „Алфа“, чувате ли ме? Край.
Ръководителят на предния пост в студиото на Си Ен Ен чу обаждането в слушалката си и трябваше да прекъсне по средата на изречението един служител от охраната на сградата.
— Тук „Браво“. Край.
— Тръгваме с Риса. Какво е положението при вас? Край.
— Максимално безопасно, доколкото успяхме да го уредим за краткото време, с което разполагахме, Хари. Край.
— Добре, предварително разчетеното време за пътуването ни е две минути. Ако има някаква промяна, съобщи ми незабавно. Край.
Дорл се обърна към своя агент зад волана.
— Да тръгваме, Арт.
Джоунс включи фаровете на лимузината, за да даде знак на полицейската кола отпред, и колоната потегли към изхода на паркинга.
Атентаторът погледна през прозореца надолу към двамата полицаи пред сградата на Си Ен Ен. Те бяха слезли от бордюра и вече на улицата отклоняваха колите и такситата, които искаха да спрат пред сградата. Пред устата си атентаторът имаше прикрепен микрофон.
— Чък, бъди готов. Трябва да пристигнат всеки момент. Край — спокойно каза той.
— Тук всичко е готово — дойде незабавно отговорът.
Мъжът, застанал пред вентилационната шахта, свали каската си, сложи я в чантата и извади противогаз. Бръкна отново в чантата, извади два сиви контейнера и ги постави върху вентилационния отвор.
Автомобилите пристигнаха пред сградата и спряха. Дорл незабавно отчете, че въпреки предупреждението му към шофьорите на двете патрулни коли да спрат поне на десет метра дистанция от лимузината, те бяха забравили и лимузината беше заклещена.
— Арт, свържи се с момчетата от патрула и им кажи да преместят колите си на по-голямо разстояние от лимузината. — После се обърна към Басет: — Сър, моля, останете в колата за малко, докато проверя нещата.
Дорл излезе от лимузината и посрещна на тротоара своя агент, ръководещ екипа „Браво“.
— Изходите са осигурени, асансьорът е задържан, а Алън е на покрива и държи нещата под око.
Атентаторът предположи, че двамата мъже са или от Тайните служби, или от ФБР. Това се очакваше.
— Чък, бъди готов да дръпнеш предпазителя — изрече той в микрофона.
Мъжът в мазето си сложи противогаза и взе единия от контейнерите. Горе, на шестия етаж, атентаторът наблюдаваше как мъжът, слязъл от лимузината, повика с жест няколко полицейски служители и започна да ги подрежда около вратата на колата. Атентаторът бе избрал шестия етаж с цел ъгълът, от който се стреля, да бъде такъв, че четиримата полицаи, високи по два и десет, да се окажат абсолютно безполезни. Трябваше им само Басет. Това беше и причината, поради която щяха да използват патрон с нитроглицеринов връх, който избухва при сблъсък и не напуска целта. Обикновеният патрон пронизва обекта, движейки се спираловидно, и излиза от другата страна със скорост, достатъчна да убие всеки, намиращ се близо до жертвата.
Човекът, слязъл от лимузината преди секунда, мушна глава в отворената врата и отстъпи, като помагаше на Басет да се измъкне от колата. Атентаторът стисна приклада на пушката, сложи дясната си ръка върху жицата и каза в микрофона:
— Чък, пускай пушилката.
Мъжът в мазето издърпа предпазителя от първия контейнер, хвърли го в отворения отдушник, грабна другия и повтори действието. След това взе металния капак и покри отвора. Димът бързо се издигна по вентилационната система, носен от топлия въздух. След това мъжът чевръсто отстъпи към стената и зачака.
На шестия етаж атентаторът се съсредоточаваше, като дишаше бавно и дълбоко. Щом видя главата на Басет да се подава от лимузината, с дясната си ръка издърпа жицата, вързана за резачката, и стъкленият кръг падна на пода.
Басет застана в средата на кръга, очертан от четиримата полицаи, и групата тръгна към вратата.
— Включвай алармата — нареди атентаторът.