— Съжалявам, Браян, забавих се заради един спор, който се опитах да изясня, спор, за разрешението на който нямам нито времето, нито силите, нито необходимото политическо влияние.
Роуч имаше чувството, че каквото и да тревожеше Макмахън, скоро то щеше да се стовари и върху самия него.
— Какъв е проблемът, Скип?
— Работата е там, че никой, от президента до Нанс, от министъра на отбраната до оглавяващия Обединеното командване на въоръжените сили, никой, абсолютно никой не ни съдейства, за да ни бъде осигурен достъп до личните досиета на Специалните части.
— Защо?
— Накратко, Браян… тяхната работа е да не вярват на никого. Те си мислят, че ние ще влезем през главния вход на Пентагона с още стотина агенти и ще започнем да се ровим в техните свръхсекретни досиета. Каквито и да са основанията им, не ме е грижа. Трябва да започна да преглеждам тези лични данни, независимо дали висшите военни са параноици, или не. Ще се съобразявам с тях и ще се опитам да им причиня колкото може по-малко неудобства, но ни трябва осигурен достъп.
Роуч кимна.
— Още тази сутрин ще проуча въпроса и се надяваме, че следобед ще мога да ти дам отговор. Какво друго имаш за мен?
Макмахън подаде на шефа си две папки.
— Това са резултатите от балистичната експертиза и аутопсията на Басет. Получих ги късно снощи.
— Нещо неочаквано?
— Момчетата в лабораторията са абсолютно сигурни, че патронът е бил зареден с нитроглицерин.
Очите на началника се разшириха.
— Наистина ли?
— Да, предполагам, че това е доста добър начин да си сигурен, че един-единствен изстрел ще свърши работа.
— Как може човек да се сдобие с патрон с нитроглицеринов връх?
— Точно това разследваме в момента. Накарах нашите балистици да говорят с хората от Бюрото по алкохола, тютюна и огнестрелното оръжие и те се опитват да съставят списък на онези, които се занимават с такива неща. Те очевидно са незаконни в САЩ, но момчетата в лабораторията смятат, че в чужбина може да има дребни производители, които изпълняват такива поръчки.
Роуч затвори доклада за балистичната експертиза и го постави върху купа папки за второ четене.
— Интересно. Може да решиш да се обърнеш към ЦРУ за съдействие. Те разполагат с много по-подробни сведения за тези неща в международен аспект от БАТО.
— Вече съм задвижил нещата. Това води до следващия ми въпрос. Бих искал да ангажирам за известно време д-р Айрини Кенеди от ЦРУ.
— Имаш предвид експерта на Стансфийлд по тероризъм? — Роуч си записа. — Щом приключим, ще се обадя на Стансфийлд. Мисля, че ще се уреди.
Беше почти обяд, когато Гарет напусна Овалния кабинет.
Сутринта бе продуктивна и с помощта на Олсън коалицията се оформяше по-бързо от очакваното.
Щом се озова сам в кабинета си, Гарет побърза да лапне цигара. След няколко минути и още една цигара се появи Майк Нанс, влезе и плътно затвори вратата след себе си. Видя усмивката на лицето на Гарет и попита:
— Нещо ново?
— Ще ти кажа след малко. За какво искаше да ме видиш?
— Снощи по телефона ми се обади един приятел, който твърди, че би искал да се срещне с нас и да обсъдим нашите възможности.
— И кой е този приятел?
— Артър — отвърна Нанс тихо.
За момент Гарет се замисли.
— Каза ли за какво се отнася?
— Той не обича да говори за тези неща по телефона. Само спомена, че би искал да се видим и ни покани още тази вечер в ранчото си.
Гарет поклати глава. Имаше желание да се срещне с Артър, но точно тази вечер беше невъзможно.
— Аз не мога, ти също. Довечера в осем президентът ще ни запознае на предварително четене с изявлението, изготвено съвместно със сенатор Олсън и някои водещи фигури от двете партии.
Гарет млъкна, за да установи дали новината ще предизвика някаква емоция у неговия невъзмутим приятел. Изражението на Нанс не се промени, което малко обезкуражи Гарет.
— Президентът ще съобщи, че тази седмица свиква разговор на високо равнище, който ще се проведе при закрити врата в Кемп Дейвид. Кани ръководствата на двете партии. Тази сутрин разговаряха със сенатор Олсън. Те ще подкрепят президента в демонстрация на единство срещу терористите и ще работят заедно за приемане на неговия бюджет.
— И какво искат в замяна?
— Някои промени в бюджета, но най-важното е, че след сделката ние ще придобием имидж на велики обединители. Рейтингът на Стивънс ще скочи неимоверно — разпери ръце Гарет.
— Доста трудно ще бъде да се удовлетворят претенциите на всички.
— Да, знам, няма да е лесно, но като се има предвид къде бяхме само преди едно денонощие, това е манна небесна. — Гарет се взря настойчиво в Нанс. — Не ми отнемай надеждата още, имам нужда от тези сили, за да избутам деня.