Влезе в килера и заразмества кутиите, за да стигне до куфар от неръждаема стомана. Тежеше почти двайсет и пет килограма, но атентаторът без ни най-малко усилие го отнесе в своя апартамент. Остави го на пода в стаята си, отключи го и извади отвътре червено скиорско яке „Гортекс“, бейзболна шапка, чифт работни ботуши, дълга до раменете кестенява перука, чифт очила без диоптър, голяма видеокамера, малка червена кутия за инструменти и черна раница.
Мъжът сложи на дъното на раницата чифт маратонки, тъмносин клин, спортна блуза и тъмна бейзболна шапка без надписи. Прибра и останалата част от екипировката. Когато приключи, отскубна няколко косъма и ги постави до една книга на масичката. Огледа апартамента, запомни местоположението на всяка вещ, след което вдигна куфара и раницата. Заключи вратата, слезе в сутерена и върна куфара обратно в килера на стареца. Извади от джоба си черна свещ и я запали. Щом пламъкът разтопи малко восък около фитила, терористът се наведе и пусна една капка върху долната панта на вратата. Сетне се качи етаж по-горе, прекоси малкото фоайе и излезе на тротоара. Не беше пушач, но запали цигара. Всмукваше дълбоко цигарения дим, но без да го вдишва. Присвил очи, той методично изучаваше всеки прозорец на трите жилищни кооперации от другата страна на улицата. Търсеше нечия фигура, скрита в мрака зад някоя завеса, или втренчен в него черен фотообектив. Ако от ФБР го следяха, трябваше да са някъде там. Не допускаше, че са по петите му, но си напомни, че най-важното на дебненето е да се върши незабелязано.
След като приключи огледа на сградите, той хвърли фаса и тръгна по улицата. Вървя почти осем пресечки, като се обръщаше най-неочаквано, за да се увери, че никой не го следва. Когато се почувства в безопасност, свърна в една тясна уличка и се сви зад два контейнера за боклук. Бързо надяна перуката, шапката, червеното яке и очилата. Когато се появи на другия край на уличката, беше неузнаваем. Походката му беше по-широка и по-бавна, някак бандитска. Три пресечки по-нататък спря пред уличен телефон и набра някакви цифри. Телефонът иззвъня веднъж и той затвори, изчака трийсет секунди и набра номера отново. Този път изчака пет позвънявания. Две пресечки по-нататък седна зад волана на бежов „Форд Таурус“ и потегли.
Двамата мъже се подпираха на своите билярдни щеки и отпиваха от халбите светло пиво в задния салон на бара на Ал в Анаполис. И за двамата това не бе предпочитаният вкус, но пък им допадаше ниското съдържание на алкохол в него. По-едрият тъкмо подреждаше топките, когато клетъчният телефон на хълбока му звънна веднъж и спря. И двамата погледнаха часовниците си. Трийсет секунди по-късно преброиха още пет иззвънявания. Мъжете довършиха играта си и минаха на кафе. Нощта щеше да бъде дълга.
Тед Хопкинсън влезе наперено в Овалния кабинет. Един от помощниците му в момента сваляше грима от лицето на Стивънс.
— Сър, свършихте великолепна работа. Отдавна не съм виждал медиите толкова единодушни. Налапаха въдицата заедно с кукичката и поплавъка!
— Да, май наистина свърши работа…
Когато гримът бе свален напълно от лицето на президента, той закопча най-горното копче на ризата си и отново стегна възела на вратовръзката си. Хопкинсън откъсна поглед от телевизорите и отново се обърна към президента.
— Сър, убеден съм, че утре ще станем свидетели на огромен скок в рейтинга ви.
Появиха се Гарет и Нанс. Гарет потупа Хопкинсън по гърба и го поздрави за добре свършената работа. След това кимна многозначително към вратата и Хопкинсън дръпна помощника си и безмълвно се оттегли. Гарет се обърна към Стивънс и се ухили до уши.
— Добра работа, Джим.
— Благодаря.
— Не мога да повярвам как се подреждат нещата! Медиите клъвнаха! Ако успеем да прокараме бюджета, дори няма да се наложи да провеждаме кампания догодина.
Гарет едва сдържаше вълнението си. Мисълта толкова рано да си осигурят втори мандат му се струваше доста привлекателна. А още по-привлекателна бе перспективата да отпадне необходимостта по време на самата кампания в продължение на три месеца да кръстосва цялата страна. Разбира се, ще трябва да поработят малко, но не като последния път. И вместо през последния месец да минават по три щата на ден и да произнасят реч през два часа, биха могли да си отдъхнат и да проведат телевизионна кампания от Белия дом. „Толкова ще е хубаво да не се налага да излизаш навън и да се ръкуваш с всеки Том, Дик и Хари“ — мислеше си Гарет.
Нанс стоеше отстрани и наблюдаваше президента и Гарет. Остави ги за минута да си пофантазират за втория мандат и после се намеси: