— Не искам да ви развалям празника, но изборите са далече и дотогава могат да се случат много неща. Свършихте страхотна работа, като заздравихте тази коалиция за толкова кратко време, сър. Ако всичко се развива добре, има надежда да успеем. Но трябва да сме наясно, че този нов съюз може да се разпадне също толкова бързо, колкото беше създаден.
Нанс млъкна за момент, за да даде възможност на двамата да осмислят думите му.
— Днес „Ню Йорк Таймс“ публикува анкета, от която става ясно, че над трийсет и седем процента от запитаните лица мислят, че страната не е ощетена от загубата на Басет, Козловски, Фицджералд и Даунс. Добивам впечатлението, че обикновеният човек симпатизира на атентаторите. Както обикновено, на хората им е дошло до гуша от политика и ако не внимаваме, ще превърнем тези атентатори в юнака, победил многоглавата ламя. Не можем да не се съобразим с тяхната поява. Те няма да изчезнат просто така.
Нанс крачеше пред камината. Беше обхванал с шепа брадичката си и потупваше устни с показалец.
— Те ще нанасят своите удари отново и отново, докато ние или отстъпим, или ги хванем. По-добре да се надяваме, че ще допуснат грешка, защото, ако не го сторят, рано или късно този съюз ще се разпадне. Никой от тези хора няма куража да си заложи живота, ако стане по-опасно.
Атентаторът седеше в колата си от другата страна на улицата срещу местното студио на Ей Би Си. Не за първи път чакаше новинарския микробус да се върне от Белия дом, но сега щеше да бъде за последно. Точно след полунощ колата, пратена за репортаж от Белия дом, се върна и влезе в подземния паркинг. Атентаторът изчака още двайсет минути, след това излезе от колата си, като взе видеокамерата и раницата. Докато пресичаше улицата, крачеше с наведена глава, опрял камерата на дясното си рамо. Козирката на шапката и камерата скриваха лицето му. Влезе през главния вход и се размина с две жени — репортер и оператор, — които излизаха. И двете носеха червени скиорски якета „Гортекс“ със знака на Ей Би Си отляво на гърдите.
Все така с набедена глава атентаторът се запъти право към стълбите, които отвеждаха към подземния паркинг. Когато стигна долу, махна на охраната. Мъжът беше качил краката си на бюрото и гледаше телевизия. Разсеяно вдигна поглед и щом зърна червеното яке и камерата, отново се втренчи в телевизора. Атентаторът тръгна между колите и спря едва когато стигна до тази, която търсеше. Справи се с ключалката за по-малко от трийсет секунди. Спокойно отвори вратата, качи се и я затръшна след себе си. Вътре остави камерата, извади електрическа отвертка от раницата си и се захвана за работа. Откри нужните жички, свърза няколко и внимателно прикрепи импулсния приемо-предавател. Изпробва устройството няколко пъти и постави обратно капака на арматурното табло. Прибра инструментите си, излезе от микробуса и заключи вратата. Още веднъж мина край охраната на път за стълбите, закрил лицето си с козирката на шапката и камерата.
Вече навън, атентаторът седна зад волана на форда и подкара на запад по улица „Кей“ и търговската част на града. Беше почти един след полунощ и движението не беше натоварено. Няколко километра по-нататък зави по Уискънсин Авеню и се отправи на север. В Джорджтаун потокът от пешеходци беше малко по-голям. Близо километър и половина по-нататък свърна по отбивката за паркинга на Уискънсин и Трийсет и четвърта улица. Дори в този час половината паркинг беше зает. Точно това му трябваше. Ако наблизо минеше ченге, нямаше да обърне внимание на мъж, който седи сам на паркинга на денонощен супермаркет. Щеше да приеме, че чака жена си; ако го видеше паркирал сам в някоя странична улица, нещата щяха да стоят другояче.
Той спря колата на видно място и изви волана докрай. Свали перуката, шапката и очилата и ги прибра в голяма зелена торба за отпадъци. След това дойде ред на якето, камерата и малката кутия за инструменти. После бързо събу ботушите си, панталоните и бельото. Облече спортните гащета и долнището на анцуга. Махна памучната фланела и я замени с тъмна спортна блуза, обу износени маратонки и провери дали всичко е в торбата за отпадъци, в това число и раницата.
Измъкна се на заден, премина през паркинга и излезе отново на Уискънсин Авеню. Торбата с отпадъците можеше да изхвърли в някой контейнер при супермаркета, но клошарите щяха да я измъкнат, а те си имат приказка с ченгетата. Атентаторът беше избрал една малка административна сграда на около три километра, където събираха боклука в петък сутринта. Няколко минути по-късно той зави по уличката зад малката тухлена сграда и спря. Изскочи навън, повдигна капака на контейнера, премести няколко торби встрани и мушна своята вътре, като я покри с другите. Внимателно затвори капака, като внимаваше да не вдига никакъв шум, и се върна в колата. След секунди отново излезе на Уискънсин Авеню и пое на север.