Няколко минути по-късно вече криволичеше из „Потомакските скали“ — малък живописен квартал. На ъгъла на Потомак Авеню и Манинг Плейс Лейн паркира и слезе от колата, като внимателно затвори вратата след себе си. Температурата беше паднала до около пет градуса, сухите есенни листа шумоляха под стъпките му. Прогнозата беше за мъгла, но там, където се намираше той, високо на скалите над Потомак, от нея нямаше и помен. От другата страна на улицата имаше тревна площ, а зад нея — гъста горичка, която се спускаше по стръмен хълм към Потомакското шосе и оттам към Скалистия парк и река Потомак.
Мъжът пресече улицата и навлезе сред дърветата. Намери тясната пътека, която беше използвал и преди, и се спусна по стръмния, обрасъл с дървета склон на хълма. Спря малко преди пътя, огледа се за светлини на приближаващи се коли, притича през двулентовото шосе и се спусна в плитката клисура. Зае позиция зад едно голямо дърво сред храстите и погледна нагоре към Чейн Бридж, който свързваше окръг Колумбия с щата Вирджиния. Светлините от моста разпръскваха бледожълто сияние и се стапяха в мрака. Скалистият парк не представляваше типична за града паркова площ. Нямаше игрища за софтбол или футбол. Беше гъсто залесен, с няколко пътечки за бягане и няколко обширни блатисти местности.
Наближаваше два след полунощ, съучастниците му скоро щяха да пристигнат. Вниманието на мъжа бе привлечено от хрущене на чакъл под автомобилни гуми и той надзърна над ръба на долчинката. Един синьо-бял микробус на „Уошингтън Поуст“ спря наблизо и облечен в син работен комбинезон мъж слезе и отвори вратата на товарното отделение. Пресегна се, грабна два големи чувала от черен брезент, изтича към редицата дървета и ги остави на около четири метра от мястото, където чакаше русият атентатор. Новодошлият свирна отривисто три пъти и зачака отговор. Атентаторът направи същото, след което мъжът се отдалечи и се качи обратно в микробуса.
Русият вдигна двата големи чувала, преметна ремъците през врата си и ги понесе, като ги подпираше с хълбоците си. Прекоси горичката и мина под Чейн Бридж. Тук водата минаваше само под отдалечения западен край на моста. С приближаването към реката дърветата оредяваха. Докато стигне до средата на моста, мъглата се беше вдигнала до кръста му. Той пое на север, измина трийсетина метра и стигна до малко сечище. Остави на земята двата чувала и отвори единия. Мъглата и мракът затрудняваха изпълнението на задачата му, но той беше свикнал да работи при специфични условия. В единия чувал имаше малка сива радарна чиния, монтирана върху правоъгълна метална кутия, автомобилен акумулатор, няколко свързващи кабела и маскировъчна мрежа. Атентаторът свърза акумулатора с радара и провери захранването. След като установи, че устройството работи, той го покри с маскировъчната мрежа и отвори втория чувал, откъдето извади дълга около метър дъска. Върху нея бяха закрепени шест пластмасови тръби, около два сантиметра и половина в диаметър и половин метър дължина. Всяка беше боядисана в тъмнозелено и заредена с фосфорна сигнална ракета. Мъжът изтръгна няколко малки храста от земята и ги подреди около тръбите. Към основата на импровизираното пусково съоръжение прикрепи деветволтова батерия и малък импулсен приемо-предавател. Провери всичко за последен път, грабна празните чували и пое обратно към източния край на моста.
17.
Гъстата мъгла, забулила столицата, поглъщаше лъчите на изгряващото слънце. Улиците бяха още тихи, но скоро сутрешният поток от хора, поели към работните си места, щеше да ги залее. Синьо-белият микробус на „Уошингтън Поуст“ спря на ъгъла на Мериленд и Масачузетс Авеню, в източния край на Стантън Парк. Отвътре слязоха двама мъже. Шофьорът отвори задните врати, а неговият партньор се приближи до пощенската кутия на „Уошингтън Поуст“, заключена с верига към уличната лампа. След по-малко от минута се справи с катинара и веригата падна на земята. Мъжът вдигна кутията и я отнесе в микробуса. Докато я прибираше, партньорът му взе друга кутия и я постави на мястото на първата. Извади от джоба си дистанционно устройство и набра няколко цифри. Червената светлина в горния край му подсказа, че малкото радарно устройство, поставено в празната кутия, приема сигнала. Той кимна на партньора си и двамата се върнаха в микробуса.