Уорч се приближи до южния край на покрива и вдигна поглед към сивото небе. Стинър и Манли стояха на няколко крачки зад шефа си и мълчаха. След като слънцето разсея утринната мъгла, денят обещаваше да бъде ясен, но по-късно, малко преди десет, излезе вятър и небето се покри със сиви облаци.
Докато отпиваше от кафето, Уорч си даде сметка колко малко бе спал през последната седмица. Силите му бяха на свършване и той с нетърпение очакваше да предаде президента на екипа в Кемп Дейвид. Но преди това трябваше да го отведе дотам невредим.
Късно предишната нощ се бяха събрали да обсъдят мерките по сигурността и Уорч бе препоръчал на президента съвещанието да се състои в Белия дом, а не в Кемп Дейвид. Гарет бе отхвърлил предложението, преди президентът да има възможност да го обмисли. „Джим — беше викнал патетично, — обществото има нужда да види, че не се криеш зад стените на Белия дом! Те искат да видят как се качваш на борда на президентския хеликоптер и отлиташ към Кемп Дейвид за края на седмицата. Това ще ти придаде вид на истински ръководител, а и Кемп Дейвид е по-безопасен от Белия дом.“
Истинската заплаха за сигурността обаче се появяваше при полета на президента от Белия дом до Кемп Дейвид. Уорч се тревожеше, че — както обикновено — маршрутът на президента беше обществено достояние. Атентаторите щяха да знаят приблизително кога президентът напуска Белия дом и кога ще пристигне в Кемп Дейвид.
Беше длъжен винаги да допуска най-лошото. По тази причина днес взимаше допълнителни предпазни мерки. Погледна надолу към репортерите и фотографите, които заемаха позиции в западната част на Южната морава, и ядно поклати глава. Мразеше медиите. Ако зависеше от него, щеше да им забрани достъп до Белия дом.
Беше 10.48 сутринта и обичайните гости на президента, поканени за края на седмицата, започнаха да пристигат за обяда в 11. В двора на Белия дом влезе голяма черна лимузина и продължи по служебната алея. Уорч наблюдаваше как неговите агенти изпълняват задълженията си с привичната си прецизност. Обходи с поглед покрива, за да се увери, че другите му агенти са съсредоточени върху възложените им райони, а не зяпат новодошлите. Задната врата на лимузината се отвори и от нея излезе сенатор Лойд Хелърман. Четирима от най-високите агенти на Уорч обкръжиха сенатора и го поведоха към Белия дом. Представителите на медиите останаха на определените за тях места, но започнаха да подвикват, докато агентите превеждаха Хелърман към входа. Сенаторът погледна към журналистите и за секунда забави крачка. Двамата агенти отляво и двамата отдясно хванаха сенатора под ръка и го накараха да продължи, докато влезе през портала в Белия дом. Уорч беше дал специални нареждания на своите хора: „Не искам никой да се мотае отвън. Когато пристигнат, преведете ги максимално бързо от лимузините в сградата.“
Южната морава на Белия дом беше обезопасена, но Уорч не възнамеряваше да поема никакви излишни рискове. Той се обърна към помощниците си:
— Джо, как върви работата в Куонтико?
Агентът от Тайните служби затисна с ръка слушалката си.
— В момента се провежда инструктажът.
Уорч кимна и поиска бинокъла на Сали. Започна внимателно да оглежда покривите на сградите на изток.
— Как се справят нашите екипи снайперисти?
— По места са — отвърна агент Стинър.
Уорч се обърна на север и продължи да оглежда покривите.
— А наземните екипи?
— Готови са да действат, щом наредите.
Уорч свали бинокъла и за момент се замисли.
— Напомнете им, че всеки, който носи нещо, по-голямо от дипломатическо куфарче, трябва да бъде претърсен. И да не гледат вертолетите, докато кацат и излитат. Да наблюдават улицата!
Уорч погледна към портала, тъй като пристигна друга лимузина, фотографите защракаха с апарати, репортерите заговориха пред камерите. Уорч посочи новинарските микробуси.
— Джо, напомни на Кети и Джак, че преките предавания трябва да се преустановят още преди да се приземи първият вертолет. Преди, а не докато се приземява. — Обърна се към агент Манли: — Сали, какво е положението при предния пост в Кемп Дейвид?
— Добро засега. Шестте разузнавателни отряда морски пехотинци от Куонтико бяха спуснати с хеликоптер преди около два часа. Вече са подсигурили хълмовете по пътя натам и сега претърсват долините за потенциални заплахи.
Уорч кимна.
— Дотук добре. И никакво отпускане!
Специална ескадрила НМХ1 не разполагаше с достатъчно голяма зала за инструктаж, за да побере стотината пилоти, ангажирани в днешната въздушна операция, така че в дъното на хангара бяха поставени сгъваеми столове и на екипите по поддръжката беше наредено да прекратят всякаква работа по вертолетите, докато трае инструктажът. С появяването на ракетите земя-въздух с ръчно преносими установки като „Американ Стингър“ Тайните служби бяха принудени да намерят по-безопасен начин за превозване на президента с президентския хеликоптер. Във време на засилени мерки за сигурност те прилагаха онова, което пилотите от Морската пехота наричаха „тука има, тука нема“. Това беше тактика, разработена от НМХ1 през първите години от управлението на Рейгън. Множество президентски хеликоптери се приземяваха един след друг там, където се намираше президентът, и след това излитаха, като всеки хеликоптер тръгваше в различна посока с цел хипотетичният нападател да бъде заблуден.