След като маршрутът на президента се знаеше предварително и съществуваше повишена опасност от терористична акция, НМХ1 се обърнаха към СН53 да поемат ескорта. Ескорт беше невинно определение за работата на тъмнозелените хеликоптери „Сюпър Сталиън“. Пилотите знаеха, че тяхното действително задължение беше да пазят президентския хеликоптер от бойна ракета. Летеше се в стегнат строй с президентския хеликоптер по средата, обграден от четири вертолета „Сюпър Сталиън“.
След приключването на инструктажа върху атмосферните условия дойде ред на командира на ескадрилата, полковник от Морската пехота. Той разпредели задачите за полета и премина към практическите подробности от инструктажа. Днес щяха да летят десет вертолета VH 3, които бяха означени според реда на излитане като Президентски хеликоптер 1, Президентски хеликоптер 2, Президентски хеликоптер 3 и т. н. Вертолетите СН53 бяха разделени на групи по четири за предварителната подготовка. Редът за участие в операцията беше обявен и всяко отделение, състоящо се от един вертолет VH 3 и четири вертолета СН53, прие разписанието, по което трябваше да напусне Белия дом. Тъй като от излитането на първия VH 3 от Южната морава до излитането на последния щяха да минат почти двайсет минути, подразделенията получиха различни летателни маршрути от Белия дом до Кемп Дейвид. Ако Всичките десет подразделения напуснеха Белия дом по един и същ летателен маршрут, това би дало на терористите време да заемат позиция и да открият огън по някоя от по-късно излетелите групи.
Русокосият атентатор беше с кафяви контактни лещи, лицето, вратът и ръцете му отново бяха покрити с кафяв грим, а косата му бе скрита под къдрава черна перука. Той излезе от алеята към Мемориала на Джордж Вашингтон и подкара микробуса към Глеб Нейчър Сентър. Намери място близо до превала на речния бряг и паркира до ниска каменна стена. На около километър и половина на юг се намираше Кей Бридж, а право на север беше Чейн Бридж. Русокосият се качи в задната част на микробуса и включи контролното табло и мониторите. Колата беше купена в брой преди четири месеца от една разорена телевизионна компания в Кливланд. Малката сателитна антена на покрива приемаше сигналите от три канала плюс Си Ен Ен. Всъщност той се интересуваше само от емисиите на Си Ен Ен и Ей Би Си. Затова нагласи двете програми на горните монитори. Си Ен Ен предаваше репортаж на живо от Южната морава, докато Ей Би Си все още излъчваха редовната си програма. Той се пресегна и настрои приемателя на Ей Би Си.
Кореспондентката на Си Ен Ен от Белия дом говореше от Южната морава. Той усили звука и се заслуша.
— Преди около петнайсет минути гостите на президента започнаха да пристигат. — Репортерката погледна през рамо и посочи към друга спираща лимузина. — Охраната е засилена, напрежението расте. По програма след малко президентът ще присъства на обяд с ръководителите на двете партии. После, може би някъде по пладне, те ще се качат на хеликоптери и ще отлетят към Кемп Дейвид.
Водещият от Атланта благодари на репортерката, последва рекламен брейк. Атентаторът погледна часовника си и се отпусна назад. До началото на акцията оставаше още час.
Президентът и ръководителите на двете партии седяха около голямата маса за конференции в Кабинета на Рузвелт, стюарди от флотата сервираха обяда, а фоторепортерите правеха снимки. Гостите бяха настанени по предварително уговорен ред — републиканец до демократ. Няколко репортери стояха в ъгъла и подвикваха въпроси, които оставаха без отговор. Събитието беше фотографска сесия, не пресконференция, но както винаги ставаше в подобни случаи, репортерите, преминали през охраната на Белия дом, задаваха въпроси, независимо от получените инструкции.