Политическите ръководители седяха на масата и се усмихваха един на друг, като се стараеха да изглеждат добре пред обективите. При всеки въпрос, извикан към групата, участниците поглеждаха президента, за да видят дали той възнамерява да отговори. Етикетът изискваше никой да не реагира, освен ако президентът първи не предложи отговор или не даде думата на някой друг. Един фотограф се отдели от групата и тръгна да заобикаля масата от другата страна, за да направи снимки на хората, които седяха срещу президента. Стивънс забеляза това и се почувства неудобно. През последните няколко години малката плешивина на тила му бе нараснала значително. Стивънс ставаше все по-чувствителен към този обичаен белег на остаряването. Преди фотографът да успее да заеме позиция, президентът погледна Монкър и каза:
— Ан, според мен, достатъчно.
Политиците останаха сами. Усмивките се стопиха.
Двайсетина минути по-късно влезе Джак Уорч и поиска от президента разрешение да се обърне към групата. Настъпи тишина, докато агентите Манли и Стинър обикаляха масата и връчваха на всеки по един лист.
— Дами и господа, на този лист е упоменато на кой хеликоптер ще летите и с кого. Както ще забележите, президентът не е в списъка и за последния хеликоптер не е предвиден никой. От съображения за сигурност до последната минута няма да съобщаваме на кой хеликоптер ще лети президентът. Ако решим да го сложим в първия хеликоптер, всеки от вас ще се премести на следващия, а ако решим да го сложим в петия хеликоптер, определените да летят с хеликоптери пет, шест, седем, осем и девет ще бъдат изместени с един полет назад. — Уорч бързо обходи стаята с поглед, за да се увери, че всички го слушат. — Хеликоптерите ще пристигат през кратки интервали, така че ще ви помоля да бъдете готови за тръгване, щом вашият хеликоптер се приземи. Когато това стане, агенти от Тайните служби ще ви придружат, а служещ от Морската пехота ще ви помогне да се настаните и да сложите предпазните колани. Имате ли въпроси?
Уорч отново огледа стаята и с удовлетворение отбеляза, че слушателите му са станали по-сериозни. Обърна се към президента:
— Сър, засега това е всичко от мен.
Президентът благодари на Уорч и агентите напуснаха стаята.
Уорч вървеше по коридора, като изреждаше на Манли и Стинър още няколко неща, които искаше да бъдат проверени, когато срещу тях изникна Стю Гарет.
— Решил ли си на кой хеликоптер ще лети президентът? — рече припряно.
— Не, не съм.
Гарет погледна часовника си.
— След трийсет минути трябва да започнем цялото това шоу, а ти още не си взел решение?
— Не, Стю, не съм. Освен това, би ли ме извинил, има още много неща, за които трябва да се погрижа.
Заобиколи Гарет и продължи по коридора. След като бе станал свидетел на гневното му избухване преди две вечери, Уорч бе решил, че е време да бъде по-твърд с темпераментния началник на президентския щаб.
Възрастният господин паркира взетата под наем кола до портала на Националното гробище Арлингтън и слезе. Той носеше светлокафяв шлифер, английска шофьорска шапка и използваше бастун, от който не се нуждаеше. На ревера на шлифера му бяха закачени значка на ветеран и американското знаме. На влизане в гробището той се усмихна и кимна на пазача при портала, след което пое нагоре по хълма към Мемориала на Кенеди и гробницата на Робърт Лий.
Погледът му се плъзгаше по редиците надгробни камъни. Пътьом произнесе кратка молитва за своите загинали приятели. През всичките тези години бе станал свидетел на гибелта на толкова свои приятели не за да бъде Америка унищожена от сбирщина самозабравили се политици.
Когато стигна пред гробницата на Лий, той се обърна и погледна на изток. Там долу, от другата страна на реката и отвъд Мемориала на Линкълн, се виждаше Белият дом. Възрастният мъж се облегна на един голям дъб.
Малко по-късно чу далечен грохот и се обърна на юг. Първата група хеликоптери се носеха над Потомак. Четирите големи тъмнозелени машини обкръжаваха единствения лъщящ в бяло и зелено президентски вертолет. Щом стигна Потомакския железопътен мост, групата леко набра височина, премина над Мемориала на Джеферсън и спря над Тайдъл Бейсин, разположен между Мемориала на Джеферсън и Търговския център. Старецът местеше поглед от петте хеликоптера към Белия дом и обратно. Още две групи се издигнаха над Потомак и първата спря точно от южната страна на Потомакския железопътен мост. По-нататък по реката се появи трета, а след това четвърта и пета, точно там, където реката завиваше на запад и изчезваше от поглед. Всичките пет групи стояха по местата си, на по шейсетина метра една от друга. Ревът на мощните им двигатели и тътенът от витлата отекваха из долината на Потомак.