От своя наблюдателен пост на покрива на Белия дом Уорч чуваше и виждаше хеликоптерите на юг от себе си. Тайдъл Бейсин, разположен пред Мемориала на Джеферсън, отстоеше на около километър и петте хеликоптера висяха по местата си точно над него, очаквайки заповед да продължат към Белия дом. В далечината Уорч различи и втората група хеликоптери. Насочи бинокъла си към Търговския център и го фокусира върху група полицейски служители от охраната на парка, поели задачата да осигурят района от сградата на Конгреса до Мемориала на Линкълн. Повечето бяха обърнали глави към ревящите машини над Тайдъл Бейсин. Уорч се обърна към екипа си:
— Сали, свържи се по радиото и напомни на хората долу, че трябва да наблюдават какво се случва около тях, а не да зяпат хеликоптерите. Джо, кажи на Кати и Джак да спрат преките предавания на телевизиите.
Стинър заговори в микрофона.
Специални агенти Кати Ладжески и Стив Хампсън стояха до новинарските микробуси и си бъбреха, когато заповедта на Стинър прозвуча в слушалките им. Без да се бавят, Ладжески и Хампсън се заеха за работа. Ладжески започна със Си Ен Ен.
— Тони, трябва да те свалим от ефир — обърна се тя към режисьора, седнал пред пулта.
Той кимна и каза в микрофона си:
— Ан, свалят ме от ефир. Ще записвам.
Изчака няколко секунди и започна да превключва прекъсвачите. Преди да се изключи от ефир, постави нова касета в устройството. Ладжески го следеше с поглед, докато не прекъсна захранването на трансмитера, който изпращаше сигнала за предаване на живо. След като приключи, режисьорът излезе от микробуса и Ладжески затвори вратата.
— Тони, ако ти се наложи да се върнеш вътре, първо ме попитай.
Режисьорът кимна и Ладжески се отдалечи.
Стинър съобщи на Уорч, че преките предавания са преустановени.
— Нашите гости готови ли са за тръгване?
Стинър вдигна микрофона към устата си и предаде въпроса на един от агентите на партера. Секунда по-късно се обърна към шефа си:
— Всички са на партера.
— Добре. Сали, викай първата група.
Агент Манли предаде заповедта.
— На кой вертолет качваме Тигъра? — обърна се към шефа си.
Тигър беше кодовото име, което използваха за президента.
Уорч се замисли за момент.
— Нека бъде номер три. Не казвайте на никого, преди номер две да е кацнал.
Старецът се облегна на дървото и впери поглед в петте хеликоптера, които висяха във въздуха близо до Мемориала на Джеферсън. Надяваше се пилотите, управляващи тези машини, да са толкова добри, колкото беше чувал. Не искаше да гледа как загива някой от флотата. Хеликоптерите започнаха да се придвижват на север към Белия дом. Старецът извади клетъчен телефон от джоба си, набра някакъв номер и натисна бутона за връзка. Остави телефона да звънне четири пъти и прекъсна връзката.
Атентаторът погледна клетъчния телефон, оставен върху контролното табло, и започна да брои позвъняванията. Когато телефонът спря след четвъртия път, той набра честотен код на контролното табло и натисна бутона за връзка. След по-малко от секунда сигналът беше приет и импулсният приемо-предавател, поставен в колата на Ей Би Си предната вечер, задейства. Захранването беше възстановено. Няколко секунди по-късно неясната и сива картина на горния ляв монитор се изчисти и показа Южната морава.
Водещият „Сюпър Сталиън“ застана във въздуха точно над главата на Уорч, докато блестящият VH 3 в зелено и бяло, който беше по средата, се сниши и плавно се приземи. Четирите зловещи, оглушителни машини останаха по местата си, увиснали на около шейсет метра над земята, изчаквайки VH 3 да се издигне обратно в групата.
Уорч проследи с поглед как осем агенти от Тайните служби придружиха първите двама пътници до хеликоптера. Човек от Морската пехота помогна на двете високопоставени лица да се качат, изтегли стълбичката и затвори вратата. Дори през оглушителния рев Уорч чуваше как VH 3 увеличава мощта на двигателите си. Президентският хеликоптер грациозно се отдели от земята и спря на едно равнище с охраняващите го. За кратко увисна във въздуха, след което петте хеликоптера направиха вираж надясно и поеха на североизток.
Следващата група хеликоптери вече отминаваше Паметника на Вашингтон и се придвижваше към Белия дом. За кратко беше относително тихо, докато грохотът от първата група заглъхваше в далечината, а тътенът на приближаващите не бе станал оглушителен. Манли се обърна към Уорч и Стинър: