Известяващите заплаха сензори им съобщиха, че са прихванати отзад, и за секунди всичките пет хеликоптера едновременно увеличиха мощността и тръгнаха напред, спускайки се толкова ниско, колкото бе възможно. Докато профучаваха над покрива на Белия дом, помощник-пилотите натиснаха бутоните за освобождаване на бомбите кандило, надявайки се да отклонят приближаващата ракета.
Щом видя изстрелването на бомбите кандило от опашките на хеликоптерите, Джак Уорч усети как сърцето му се качва в гърлото. Без колебание ръката му рязко вдигна микрофона към устата. Като се опитваше да надвика оглушителния рев на хеликоптерите, той изкрещя:
— Екипите снайперисти, търсете ракетна установка!
Наблюдаваше как хеликоптерите набират скорост, докато профучаваха над парка Лафайет, почти докосвайки върховете на дърветата, и му се искаше да се движат по-бързо. Секундите му се струваха минути, докато чакаше да види червена светкавица и последващ я взрив. Няколко бомби кандило паднаха почти в краката му и той побягна към северния край на покрива. На около километър от Белия дом групата рязко зави наляво и Уорч я загуби от поглед.
От върха на хълма в Арлингтън старецът наблюдаваше групата хеликоптери, докато те трескаво търсеха прикритие. Бързо набра кодовете на радарните устройства, разположени на изток и на север от Белия дом.
След секунди хеликоптерите засякоха азимута на новите заплахи и се отклониха силно вляво. Насочвайки се право на запад, те се понесоха над покривите на търговската част на града, като бързо набираха скорост и продължаваха да пускат бомби кандило. Старецът набра кодовете на последните две радарни устройства. Те незабавно започнаха да обхождат хоризонта от запад и югозапад. Капанът щракна и се затвори.
Щом достигнаха река Потомак, пилотите направиха точно каквото им повеляваха инстинктите и преминатото обучение. Спуснаха се ниско над Кей Бридж и се гмурнаха почти шейсет метра надолу. Групата спря опасно близо до синьозелените води на Потомак и се понесе на север, по-ниско от нивото на дърветата и под покритата от безпокоящите ги радари област. Предупредителните светлини на техните табла замряха, а писъкът на известяващите заплаха сензори заглъхна.
Двигателят на микробуса работеше, а атентаторът стоеше до каменната стена в очакване на хеликоптерите. Чу ги да се приближават, преди да ги бе видял. Когато се появиха, той веднага забеляза колко ниско летяха и колко стегнат строй бяха запазили. „Няма да продължи много“ — помисли. Щом набра кода на пусковото съоръжение със сигналните ракети и радарното устройство, той постави палеца си върху бутона за връзка и зачака. Когато прелетяха под равнището, където стоеше, той каза:
— Запазете спокойствие и не се блъскайте един в друг. Не искам да причинявам смъртта на нито един морски пехотинец.
Чейн Бридж, за разлика от Кей Бридж, беше висок само пет метра и беше ниско над Потомак. Атентаторът изчака още секунда и когато водещият „Сюпър Сталиън“ стигна на около двеста метра от моста, натисна бутона. Радарът се включи, а хеликоптерите бяха толкова близо, че той незабавно ограничи търсенето до точен контрол.
Известяващите заплаха сензори на борда на хеликоптерите отново завиха. Секунди по-късно всичките шест яркочервени фосфорни сигнални ракети се измъкнаха от тръбите и полетяха към небето, оставяйки димна следа. Водещият пилот постъпи инстинктивно. Беше обучаван почти петдесет часа за летене в стегнат строй, но и почти двеста часа в тактики за избягване на ракети. Няма нищо по-неестествено за един пилот от това, да задържи установения курс, когато го следи радар с топлинно насочване. Той дръпна лоста за управление наляво.
Другите трима пилоти вече бяха започнали да развалят строя и когато водачът на ескорта се отклони вляво, останалите трима се разпръснаха, колкото за да предотвратят евентуален въздушен сблъсък, толкова и от желание да избегнат онова, което мислеха за приближаваща се ракета. Хеликоптерът отдясно и този отзад завиха вдясно и останаха в ниското, защото беше по-добре бързо да преминеш през опасната зона, отколкото да набереш височина, загубвайки скорост. Хеликоптерът отляво беше принуден да се издигне, за да избегне сблъсъка с водача на ескорта, който му беше пресякъл пътя.
Президентският хеликоптер се озова сам над реката. Нямаше време и пространство за реагиране. Мина през димните следи на сигналните ракети, докато известяващите заплаха сензори продължаваха да святкат. Сграбчили здраво лостовете за управление, пилотите се приготвиха за сблъсъка и проклеха ескорта си, че ги е изоставил.