Уорч бе убедил шефа си да не се меси и да го остави да изплаши президента до смърт.
— Сър, когато вие и господин Гарет ми съобщихте, че искате да проведете срещата на високо равнище за обсъждане на бюджета в Кемп Дейвид, аз ви казах, че идеята не е добра и че срещата трябва да се проведе в Белия дом. Понеже не се вслушахте в съвета ми, днес замалко щяха да ви убият. Специален агент Дорл каза на председателя Басет, че трябва да отмени всякакви обществени изяви. Той не се вслуша в съвета му и сега е мъртъв… От две години и половина ви обяснявам, че охраната на Белия дом е слаба, че на медиите се предоставя прекалено много свобода — да влизат и излизат когато им изнася. И ето, днес си плащаме. Открих как атентаторите са разбрали на кой хеликоптер сте били. — Уорч замълча и остави напрежението да нарасне. Беше решил да изиграе всичките си козове. — Открихме импулсен приемо-предавател, прикачен към устройството за директно предаване под контролното табло в микробуса на Ей Би Си. Докато организирахме охраната за това пътуване, предложих медиите да не бъдат допуснати до Южната морава по времето, когато хеликоптерите пристигат и заминават. Смятах тази предпазна мярка за уместна, имайки предвид факта, че за последната седмица бяха убити четирима политици. Това искане беше пренебрегнато, защото новината се считаше за прекалено важна, дори някои хора от екипа ви настояваха за предаване на живо. Казах им, че това е изключено, и постигнахме споразумение, според което на медиите беше разрешено да запишат вашето заминаване и да го излъчат по-късно. Точно преди да се приземи първият хеликоптер, моите агенти изключиха прякото предаване на всички новинарски коли и ги накараха да минат на запис. В някакъв момент след това атентаторите са задействали приемо-предавателя. След като са го включили, те са можели да наблюдават всичко, което се е случвало на Южната морава. Тези хора познават нашите слаби места и са наясно, че възможностите ни да ви защитим са пряко свързани с вашето желание да бъдете предпазен. Те очевидно са наясно с връзката между политик и средства за масова информация и ако продължавате да предоставяте на медиите и обществеността подобен достъп, ние няма да сме в състояние да ви опазим.
— Добре, Джак, направи всичко, което е необходимо според теб за засилване на охраната.
Роуч реши да изиграе своя ход.
— Господин президент, разследването удари на камък. Смятаме, че тези терористи са бивши щатски командоси. Специален агент Макмахън и хората му са получили нищожна подкрепа от Спецслужбите и Пентагона. Те ни създават пречки на всяка крачка, сър.
Президентът рязко извърна глава от Роуч към Нанс.
— Майк, какъв е проблемът?
— Вижте, сър, тук става дума за някои въпроси, свързани с националната сигурност. Повечето от тези лични досиета са или свръхсекретни, или съдържат свръхсекретна информация за тайни мисии.
За първи път от началото на техните професионални взаимоотношения президентът остро прекъсна Нанс:
— Не желая да чувам за проблеми. Държа да видя резултати!
Стивънс извърна глава от Нанс и отново се обърна към Роуч:
— До утре сутринта ще подготвя президентска заповед, която да дава на специален агент Макмахън разрешение за достъп до всяко лично досие, което пожелае. Достатъчно протакахме тази работа. Искам тези хора да бъдат заловени!
Нанс прехапа устни. В момента Стивънс беше прекалено афектиран, щеше да се наложи да изчака и по-късно да обсъдят въпроса. Нямаше никакъв начин човек без специално разрешително за получаване на свръхсекретна информация да се сдобие с картбланш за достъп до тези досиета. Особено служител на ФБР.
Докато Нанс се опитваше да измисли решение на този нов проблем, Уорч осведоми присъстващите за уликата, която бяха намерили под моста — радарните чинии, — и какво бяха предприели, за да проследят серийните номера. Изведнъж Нанс забеляза, че Гарет е необичайно мълчалив. Обясни си това с факта, че атентаторите бяха застрашили живота му. Мислите на Нанс се пренасочиха от Гарет към Стансфийлд. Защо директорът Стансфийлд беше толкова мълчалив по време на обсъждането на въпроса за личните досиета на Спецсилите? Със сигурност за ЦРУ беше изключително важно да пази тези досиета далеч от погледа на ФБР.
Срещата приключи малко след осем вечерта и всички с изключение на Гарет и Нанс напуснаха заседателната зала. Щом вратата се затвори, Гарет отпусна глава в шепите си и закри очи.
— Каква проклета бъркотия!
Нанс се намести в стола си и кръстоса крака. Наблюдаваше внимателно Гарет и се опитваше да отгатне какво мисли.
— Стю, ти беше страшно мълчалив по време на работната среща. Онзи запис ли те стресна? — попита.