— Господин Гарет, мисля, че ще мога да ви помогна — каза с вдъхващ доверие глас.
22.
Макмахън мислеше, че след съвещанието с президента в петък вечер ще прекара целия уикенд с екип агенти, преглеждайки личните досиета на Спецсилите. Обещанието на президента за пълно сътрудничество имаше доста кратък живот. Съботата и неделята минаха, без да бъде отворено нито едно досие. Някой беше съумял да промени решението на Стивънс и Макмахън добре знаеше кой. Късно в неделя получи известие от началниците на Обединения щаб, че трябва да се яви в Пентагона в понеделник сутринта, точно в седем. Беше му съобщено, че може да вземе със себе си двама сътрудници, за да му помагат при преглеждането на подбраните досиета. Макмахън можеше само да предполага как точно бе направен този подбор. Едно обаче беше сигурно — търпението му се изчерпваше.
Докато вървеше по дългия коридор в сутерена на Пентагона, Макмахън се питаше дали за него това щеше бъде губивреме, или най-накрая бяха престанали да го разиграват. Бе решил да вземе със себе си Кенеди и Дженингс и тримата покорно следваха армейския лейтенант, който ги придружаваше до офисите на Обединеното командване за специални операции.
Вече бяха преминали през три контролно-пропускателни пункта на охраната. Пред вратата морски пехотинец, седнал зад непробиваем плексиглас, им поиска документите за самоличност. След като провери тяхната валидност, натисна един бутон и външната врата се отвори. Армейският лейтенант въведе тримата посетители в удобна и практична приемна.
Няколко минути по-късно се появи генерал с една звезда. Имаше къса, остра черна коса, беше среден на ръст, образец за щатски морски пехотинец — идеално изгладени панталони и лъснати до блясък обувки, изправени, широки рамене и квадратна челюст. Повечето генерали, които Макмахън познаваше, изглеждаха доста по-различно.
— Специален агент Макмахън, генерал Хийни. Радвам се да се запознаем — подаде ръка генералът.
— За мен е удоволствие, сър.
— Това сигурно са д-р Кенеди и специален агент Дженингс… Искате ли кафе?
Макмахън и Кенеди отговориха утвърдително и генералът ги поведе по коридора към малка кухня.
— Искам да ви запозная с един човек — рече домакинът им, след като си сипаха кафе.
Излязоха от стаята и тръгнаха по коридора. Генералът ги въведе в модерно обзаведена заседателна зала. Всяко място беше снабдено с телефон, подвижна клавиатура и компютърен монитор, вграден под повърхността на заседателната маса.
— Тук ще прекараме по-голямата част от времето си. Моля, настанете се удобно. Сега се връщам.
Когато се появи отново няколко минути по-късно, генералът носеше куп папки. Придружаваше го една жена — старши офицер от Военноморските сили.
— Запознайте се с капитан Макфарланд. Тя е психологът на нашата част.
Д-р Макфарланд се ръкува с всички, а през това време генерал Хийни разпредели досиетата на три купчини върху масата.
— Още един човек ще се присъедини към нас.
Генералът натисна бутона за вътрешна връзка пред себе си.
— Майк, изпрати, моля те, господин Делапеня тук.
— Да, сър.
Генералът покани всички да седнат. След миг в заседателната зала влезе мъж в син костюм и с раирана вратовръзка. Беше среден на ръст, със светла кожа и коса, започваща високо над челото. Генералът го представи.
Макмахън внимателно се вгледа в него, опитвайки да проумее какво общо може да има цивилен човек със Спецсилите.
— Господин Делапеня, не споменахте за коя служба работите.
— Работя за Агенцията за национална сигурност.
— Какво общо има АНС с този случай?
— АНС е пряко свързана със съхраняването и разпространението на всяка информация, отнасяща се до националната сигурност на Съединените щати.
— Значи господин Нанс ви изпрати да ни наглеждате?
Делапеня погледна към генерала, но не отговори на въпроса на Макмахън. След няколко секунди неловко мълчание генералът плесна с ръце и каза:
— Добре, да започваме.
Той потупа две от трите купчини, които беше сложил пред себе си.
— Това са личните досиета на всички бивши чернокожи командоси от Спецсилите на възраст между двайсет и четири и трийсет и четири години. Подредени са на купчини според това — към коя организация са служили. Купът най-вдясно съдържа бивши зелени барети, средният е на командоси от Делта форс, а последният — на тюлени. Има сто двайсет и един чернокожи на възраст между двайсет и четири и трийсет и четири години, които са зелени барети в оставка, трийсет и четирима командоси от Делта форс и двама тюлени. Преди да продължим, бих искал да ви попитам дали ще ни позволите да ви придружим, ако решите да се свържете с някой от тези хора?