— Шеймъс, не знаех, че си в града. Кога пристигна?
— В петък сутринта.
Олсън се ръкува с него, после подаде ръка и на Майкъл. Оберкелнерът настани четиримата агенти от Тайните служби на съседната маса. След като се настани, Олсън каза намръщено:
— Като знам как презираш Вашингтон, предполагам, че някаква доста важна причина те е довела тук.
Забележката беше посрещната с лека усмивка.
— Да, има някои неща, за които трябва да се погрижа, а и си търсех извинение, за да видя Майкъл и Тим.
— Във фабриката всичко наред ли е?
Дърводобивната компания О’Рурк беше най-големият работодател в Гранд Рапидс и затова бе от политически интерес за Олсън.
— Фабриката е в добро състояние, въпреки че твоите приятели от Управлението за опазване на околната среда, Министерството на търговията и Министерството на природните богатства постоянно се бъркат в работата ми.
Келнерът се приближи до масата и ги поздрави. Олсън се почувства благодарен за това отвличане на вниманието. Той уважаваше Шеймъс, но невинаги се чувстваше удобно с неговата склонност за пряко противопоставяне. Напоследък беше забелязал, че Майкъл, както преди това баща му, беше наследил тази типично ирландска черта на характера.
Ерик и Шеймъс поръчаха чай с лед, а Майкъл — кола. Олсън им съобщи, че Обединената комисия по разузнаването се събира отново в един часа и ако не възразяват, той би искал да поръчат обяда, докато келнерът е тук. Двамата О’Рурк се съгласиха. Веднага щом келнерът се оттегли, Шеймъс каза:
— Ерик, разбрах, че си участвал в срещата на високо равнище за бюджета в Кемп Дейвид тази седмица.
Олсън сведе поглед и бръсна с ръка бялата покривка, сякаш я почистваше от трохи. После вдигна очи, в които се четеше неудобство.
— Да, бях там.
— Как мина?
— Предпочитам да не говоря за това.
Олсън вдигна рамене.
— Президентът ни предупреди да се въздържаме от коментари по подробностите — обясни той.
— По сутрешните новини съобщиха, че сте отрязали сто милиарда долара от бюджета. Вярно ли е това? — попита Майкъл.
— Не звучиш така, сякаш си убеден — забеляза Олсън.
— Не мисля, че е възможно двете партии да се съберат и за два дни да орежат сто милиарда долара.
— Изумително е на какво са способни хората, когато са притиснати в ъгъла.
По лицето на Олсън се четеше отвращение.
— Ерик, какво се случи там? — попита Шеймъс.
— Обещах на президента, че няма да говоря за това.
Майкъл се наведе към Олсън и го погледна в очите.
— Ерик, ако мислиш, че не можеш да ни се довериш, значи този град наистина ти е изпил ума.
Олсън се замисли за близкото приятелство между двете семейства. Бащата на Майкъл беше най-близкият му човек. О’Рурк бяха най-честните хора, които познаваше.
— Ще ви разкажа какво се случи, но трябва да ми обещаете, че няма да казвате на никого.
Шеймъс и Майкъл кимнаха утвърдително.
На никого! Особено на Лиз, Майкъл.
— Имаш думата ми.
Без да бърза, Олсън изложи събитията от изминалата седмица. Майкъл и Шеймъс слушаха внимателно и мълчаха. Пет минути след като Олсън беше започнал, сервираха обяда. Блюдата бяха избутани встрани, а Олсън продължаваше да разказва за плана на президента и Гарет да подведат обществеността. Олсън още повече се оживи, когато обясняваше в подробности как всъщност те щяха да похарчат повече пари, а посредством счетоводни еквилибристики да излезе, че съкращават бюджета. Когато приключи, той се облегна назад в стола си и отпи голяма глътка вода.
— Тези копелета до един заслужават да умрат! — възкликна Шеймъс.
— Не го мислиш сериозно, нали? — задави се Олсън.
— Грешиш — дяволски съм сериозен.
Олсън погледна Майкъл, но той не каза нищо.
— Шеймъс, не мислиш ли, че това твърдение звучи малко жестоко в светлината на последните събития?
— Тези корумпирани копелета заслужават да умрат — повтори Шеймъс. — Те разрушиха тази държава!
— Не те ли плаши фактът, че някаква терористична група заплашва устоите на демокрацията?
— За едни терористът е само терорист, но за други е борец за свобода, и то точно за тази демокрация, която ти спомена.
— Това от ИРА ли си го научил?
Съжали за казаното още преди да е свършил.
Шеймъс се вкамени, погледът му прониза Олсън, ръцете му се свиха в юмруци.
— Ще се престоря, че не съм го чул.
В годините след Втората световна война Шеймъс О’Рурк бе ангажиран финансово с Ирландската републиканска армия. Шеймъс беше роден в Ирландия и още съвсем млад се беше преместил в Съединените щати с родителите си. Той силно вярваше в ирландското право на самоуправление и считаше, че няма разлика между завладяването на Ирландия от Великобритания и покоряването на Индия или на която и да е от останалите колонии. Поддържаше ИРА, докато не започнаха да поставят бомби и да избиват невинни хора. Това беше прекалено за него. Да се бориш за независимост като дисциплиниран войник, беше едно, да действаш като главорез — съвсем друго.