Майкъл усети как го изпълва увереност. Щом Ерик се бе заел с това, президентът щеше да бъде принуден да предприеме действителни съкращения.
Старият сенатор погледна часовника си и каза:
— Проклятие! Срещата на комисията започва след пет минути.
Олсън се огледа за сервитьора, посегна да извади портфейла си, но Шеймъс го спря с жест.
— Не се притеснявай, Ерик. След това, което току-що ми каза, ще бъда повече от щастлив да се погрижа за сметката.
Олсън се усмихна и потупа Шеймъс по гърба.
— Ти си непоносим, Шеймъс, но аз те обичам. Допринасяш за разговора по един неповторим и доста ободряващ начин. Тук бихме могли да използваме още няколко такива като тебе просто за да ни държат в напрежение.
Майкъл стисна ръката на Олсън:
— Ако се нуждаеш от нещо, обади ми се.
Олсън кимна и си тръгна. Майкъл и Шеймъс го проследиха с поглед. Шеймъс плати сметката.
Когато излязоха на тротоара, слънцето плахо се показваше иззад облаците. Майкъл беше разказал на Шеймъс за срещата си със Скот Коулман. Единственото, което Шеймъс каза в отговор, беше: „Не му се пречкай. Ако той стои зад това, всички ние трябва да сме му благодарни.“
Майкъл помисли, че дядо му малко прекалява, но временно се съгласи, че най-добре ще е да се даде възможност на Коулман да действа. Ако Коулман наистина стоеше зад атентатите, в което за момента Майкъл малко се съмняваше, то неговото инсценирано ракетно нападение на президентския хеликоптер беше изключително добър ход. Той беше изпратил ясно послание, че никой не може да му се изплъзне. Ако сега Ерик успееше да упражни достатъчен политически натиск върху Белия дом, всичко щеше да си дойде на мястото.
Те спряха на първото кръстовище и докато чакаха да светне зелено, Майкъл се обърна и видя лимузината на сенатора Олсън да излиза от подземния паркинг малко по-надолу по улицата. Голямата черна кола зави към тях, а мощният й двигател ръмжеше. Вниманието на Майкъл беше привлечено от мотоциклетен рев. Лъскавият черен мотор се отдели от потока коли и се понесе към тях. И шофьорът, и пътникът носеха тъмни каски и черни кожени панталони и якета.
Лимузината спря на червено. Черният мотоциклет се стрелна между редиците коли, спрели на светофара, и продължи напред. Приближи лимузината на сенатора и човекът, който се возеше отзад, се протегна и хвърли тъмна чанта на покрива й. Моторът продължи напред, направи остър десен завой и се включи в потока коли.
Майкъл инстинктивно се обърна, за да предпази Шеймъс. Звукът беше оглушителен. Покривът на лимузината беше разкъсан, тъмните прозорци изригнаха навън, тласкани от ярки оранжеви и червени пламъци. Взривът разтърси целия квартал и яростно запрати двамата O’Pypk и другите пешеходци на земята.
24.
Президентът Стивънс водеше заседание на кабинета, когато Джак Уорч влезе в залата, доближи се до него и му зашепна в ухото. Неочаквано Стивънс удари с юмрук по масата и високо изруга. Изправи се толкова рязко, че едва не преобърна стола. Посочи Майк Нанс, който седеше на противоположния край на масата, и викна:
— Веднага в кабинета ми! Стю, ти също!
Разстоянието между залата за правителствени заседания и Овалния кабинет беше по-малко от десет метра. Стивънс вървеше бързо и клатеше глава. Когато стигна до вратата на кабинета, рязко спря и тръгна обратно. Уорч, Нанс и Гарет останаха на място.
— Дайте да свършим тази работа в залата за извънредни заседания — предложи Стивънс.
Докато минаваше покрай Майк Нанс, той го посочи и нареди:
— Доведи веднага Стансфийлд, Роуч и Трейси.
Никой не проговори, докато следваха Стивънс по стълбите към сутерена. Агентът на пост отвори вратата на залата за извънредни заседания и четиримата влязоха. Стивънс взе лежащото върху голямата маса за конференции дистанционно и го насочи към далечната стена. Дървената плоскост се плъзна встрани и откри осем телевизионни приемника.
— Това не е за вярване — промълви президентът.
Пет от осемте телевизора предаваха изображение на овъглената лимузина на Олсън. Гарет отвори уста.
— Не желая да чувам и дума от когото и да било! — викна Стивънс.
Наблюдаваха мониторите безмълвни. Около пет минути по-късно пристигна директорът на Тайните служби Трейси и двамата с Уорч се оттеглиха в ъгъла да поговорят. Президентът усили звука, заглушавайки разговора зад себе си. Малко след това дойде Роуч, а Стансфийлд — почти двайсет минути след като го бяха повикали. Стивънс не обърна внимание на пристигането на тримата директори, затова Гарет се приближи до него и прошепна: