— ФБР няма представа — каза, като отпи глътка коняк, — но президентът е наредил на ЦРУ и АНС да се включат в разследването.
Артър вдигна вежди.
— Това ме изненадва. Ти какво го посъветва?
— Не казах нищо. Стю се мъчи да го накара да обмисли отново положението, но му е много трудно да го успокои. Ужасно е разстроен, заради Олсън.
— Не смятам, че това ще ни засегне. Само още един ден и приключваме. — Артър вдъхна аромата на коняка, но не отпи. — Как се справя Гарет?
— Нервен е.
— Само не ми казвай, че се чувства виновен!
— Не, заявява, че не се интересува какво правим, стига да не го хванат.
— Разбрах го от самото начало — усмихна се Артър. — Той ще си държи устата.
— Стига междувременно да не откачи.
— Не се притеснявай, след един ден ще може да си почине, а ние двамата ще имаме онова, което искаме. Напомни на Гарет да подтикне президента към по-сериозни мерки срещу терористите. Това ще му бъде от полза при следващата проверка на общественото мнение. Повече отвсякога хората сега се нуждаят от сигурност и след още едно убийство ще приемат с отворени обятия временното ограничаване на правата. — Артър се изправи грациозно, отвори кутията от черешово дърво на масата и я поднесе към Нанс. — А сега да излезем на верандата и да продължим този разговор с хубава пура, марков коняк и великолепна гледка.
Вторник вечер
Феърфакс, Вирджиния
Къщата на конгресмен Бърт Търнкуист, построена преди близо век в колониален стил, се намираше в гориста местност с площ два акра и половина. Един-единствен неосветен път криволичеше през хълмовете наоколо. Късно през есента Източното крайбрежие потъваше в мрак още в 5.30. Високите стари дървета хвърляха тъмни сенки. Луната представляваше тъничък бял сърп.
Конгресменът се намираше в своя кабинет на втория етаж. Чувстваше се самотен и изолиран. Съпругата му беше в командировка извън града и щеше да се върне едва на следващия ден. Предишния следобед най-близкият му колега бе разкъсан на парчета. В момента четирима непознати мъже го охраняваха. През всичките си години стаж като конгресмен на Съединените щати той никога не се бе чувствал застрашен. Дори след като Даунс, Козловски и Фицджералд бяха убити, той смяташе, че е в безопасност. Търнкуист не бе казал на никого, освен на съпругата си, но му беше ясно защо бяха убити точно тези политици. Не страдаше от тяхната смърт. Но Ерик Олсън бе съвсем друга история. Олсън бе добър приятел. Бяха преживели толкова битки заедно!
Търнкуист бе предупредил Олсън да не съдейства на президента за формирането на нова коалиция. Смяташе, че макар и трагедия, смъртта на Козловски, Даунс, Фицджералд и Басет може да доведе до нещо добро. Може би най-накрая щяха да успеят да прокарат реформите, за които бяха работили толкова усилено. Винаги принципният Олсън заяви на Търнкуист, че в една демокрация няма място за анархия.
Търнкуист сведе поглед към дневника си и се опита да сложи в ред мислите си. Опитваше се да съчини слово за погребението на Олсън, но не можеше да напише и дума. Съжаляваше, че съпругата му не си е у дома. Не виждаше полицая, който стоеше на пост в предния му двор, но знаеше, че е там. Вече повече от седмица го пазеха непрекъснато, ден и нощ, и той не беше убеден дали не го изнервяха, вместо да го карат да се чувства в безопасност.
Понастоящем къщата на Търнкуист се охраняваше от четирима полицаи. Бяха изминали два часа от дванайсетчасовото наблюдение, започнало в пет сутринта. Трима бяха навън: един до задната врата, един до верандата отпред, а третият седеше в лимузината в края на дългата алея за коли. Четвъртият пост бе вътре в къщата при стълбата, която водеше към втория етаж. Сега те бяха повече нащрек, отколкото предната седмица. Смъртта на четиримата агенти от Тайните служби им напомняше, че също са мишени.
Местността не се бе променила особено през последните петдесет години. Парцелите бяха обширни и гористи. Неговата земя бе разделена от съседния имот от малък поток. От другата страна на потока, на петдесетина метра от къщата, иззад едно дърво надничаше човек с очила за нощно виждане. Той ги насочи през потъналата в мрак горичка към полицая, охраняващ задната врата на Търнкуист. Наблюдателят бе облечен в черно от глава до пети, а лицето му бе покрито със защитен грим. Беше метнал през рамо лека картечница MP5 със заглушител, а в ръка стискаше 7-милиметров снайпер „Магнум“ също със заглушител. Той прошепна в микрофона, прикрепен пред устата му:
— „Омега“, тук „Алфа“. Заемам позиция. Край.
Притиснал пушката до гърдите си, той излезе иззад дървото и се придвижи странично до следващия ствол, който го прикри от поста при задната врата.