„Алфа“ продължи напред, като се промъкваше през храсталака с предпазливи, котешки движения. Щом достигна потока, нагази бавно във водата, като при всяка стъпка внимателно проверяваше дъното, преди да пренесе тежестта си. Когато стигна отсрещната страна, се огледа за увиснали клони и се издърпа нагоре по ронливия бряг. Спря зад едно дърво и провери положението на охраната, а после погледна часовника си. След това бавно и методично започна да се придвижва от дърво на дърво, като предпазливо избираше пътя си. На двайсетина метра от двора на Търнкуист залегна и продължи напред с пълзене. Часът бе 7.19 вечерта. Убиецът смъкна очилата за нощно виждане и зачака. Ако полицаите спазваха обичайното разписание, постовете щяха да се сменят след десет минути.
Партньорът му лежеше в канавката от другата страна на пътя, точно срещу края на алеята за коли. Беше скрил черния си тактически гащеризон под снайперистко покривало. Странното облекло представляваше мрежеста тъкан с прикрепени по него парчета маскировъчен плат. Бяха му необходими около четирийсет минути, за да заеме позиция, като бавно пълзеше през ниските храсти, придържайки своята MP5 между свитите си в лактите ръце и брадичката. Надигна леко глава и премести клона на един храст пред себе си. Лицето му беше боядисано с тъмни ивици зелен и черен грим. Присви очи и погледна към бялата лимузина в края на алеята, след което приклекна обратно в канавката, махна снайперисткото покривало от себе си, сви го на стегната топка и го прибра в раницата си.
Точно в 7.30 колата от другата страна на пътя потегли обратно по алеята към къщата. След като бързо провери дали е чисто, „Омега“ скочи на крака и се спусна към отсрещната страна. Когато се озова там, той се шмугна в най-близките храсти, намиращи се на не повече от десетина стъпки от предишното място на колата. Докато си поемаше дълбоко въздух, за да не допусне сърцебиене, той прошепна в микрофона:
— „Алфа“, тук „Омега“. На позиция съм. Край.
Колата се върна след по-малко от минута с друг шофьор зад волана. „Омега“ приклекна на коляно и премигна, за да отмахне капката пот, която се бе стекла по челото му. Дулото със заглушителя стигаше до другия край на храста и бе насочено право в главата на мъжа зад волана.
В задния двор „Алфа“, скрит под един бор, отново погледна часовника си, а после се пресегна и свали капачето на оптическия мерник. Притисна приклада на пушката до лицето си и внимателно се взря с дясното си око през окуляра. Прицели се. Главата на мъжа, застанал на пост при задната врата, попадна в средата на мерника. По план трябваше да изчака още няколко минути, за да даде възможност на полицаите да сменят постовете и да се успокоят, че всичко е наред. Мъжът при задната врата поднесе радиопредавателя към устата си и каза нещо. Снайперистът бе твърде далеч, за да чуе, но знаеше какво е съобщението. Когато охраната смъкна радиопредавателя и го окачи отстрани на колана си, снайперистът прошепна в собствения си микрофон:
— „Омега“, тук „Алфа“. Готов съм да започна играта. Край.
„Алфа“ освободи предпазителя и леко придърпа спусъка. Прицелът спря върху слепоочието на полицая. Убиецът натисна спусъка и от края на черния дебел заглушител се разнесе тих, пукащ звук. Скочи на крака и се втурна към дясната страна на къщата, като прошепна в микрофона:
— Един е готов, остават трима.
Като се пресегна през глава, той смъкна от гърба си MP5 и махна предпазителя. Щом доближи къщата, забави крачка и зави покрай верандата. Отпусна се на коляно и задвижи оръжието ветрилообразно отляво надясно в търсене на следващата мишена.
Движението привлече вниманието на полицая, който стоеше на пост при стъпалата към верандата, и той инстинктивно посегна към пистолета си. Преди ръката му да достигне бедрото, убиецът отправи три бързи изстрела, два от които уцелиха постовия в лицето, а третият се заби в шията му. С оръжие, насочено към входната врата, убиецът се втурна към жертвата си и прошепна в микрофона си:
— Готови двама, остават двама.
Когато стигна до трупа на полицая, той разкопча якето му и дръпна радиостанцията от колана му. Сви се под ръба на верандата и изчака, като слушаше внимателно предаваните съобщения.
В края на алеята за коли мъжът в храсталака се хвърли напред и отправи четири бързи изстрела към мястото на шофьора на лимузината. Стъклото се пръсна, а куршумите се забиха странично в главата на полицая. Без да спира, наемният убиец стигна до колата, тикна дулото в счупения прозорец и стреля в главата на шофьора. После се извъртя на пети и се втурна нагоре по алеята към къщата. Чувствайки как адреналинът струи в кръвта му, той излая в микрофона: