— Така е — съгласи се Кенеди.
— Защо в този ред? — попита Макмахън.
— Когато са убили полицая в колата, е трябвало да стрелят през прозореца. Ако той е бил първи, полицаят при входната врата е щял да чуе шума от счупването на стъклото, да измъкне пистолета или радиопредавателя си. Или и двете. Това не е станало, защото, когато е стреляно в стъклото, той вече е бил мъртъв. При всички случаи полицаите отвън са убити секунди един след друг.
Генералът поклати глава.
— Те не са имали никакъв шанс. Хората, които са извършили това, са професионалисти. Попаденията са изключително точни, в стила на командосите — три бързи последователни изстрела в главата.
— Как, по дяволите, са се приближили толкова до полицая в колата? Застрелян е от упор.
— Наоколо има доста възможности за прикритие. С подходяща маскировка един командос без проблем може да се промъкне на три метра от колата. След като неутрализират тримата полицаи отвън, единствената им грижа остава последният, вътре. Убийците измъкват радиопредавателя на един от охраната, за да се уверят, че този вътре не е бил предупреден, а това е съвсем очевидно, тъй като пистолетът му си е в кобура. Застреляли са го през прозореца. После Търнкуист слиза, за да разбере какъв е този шум, а може да е тръгнал надолу и преди това. За минута, най-много минута и половина се промъкват и изчезват и единственото, което оставят след себе си, са пет трупа и двайсетина гилзи. Твърде чисто, твърде професионално. Съжалявам, че звучи така обезкуражително, но това е мнението ми на специалист.
— Не е необходимо да се извинявате, генерале. Точно затова ви доведох тук. Ти какво мислиш, Айрини?
— Генералът е прав. Нещата винаги могат да се объркат, когато се провежда подобна операция, но в сравнение с някои други наши мисии тази тук се оказва играчка. Тези полицаи не са обучени да се справят с подобна смъртоносна заплаха. Нашите командоси умеят да преодоляват най-ефикасната охрана в света, да се справят с кучета-пазачи, да се промъкват край въоръжени до зъби терористи, готови да дръпнат спусъка и при най-малкия повод, а после съвсем безшумно да убиват и да се измъкват незабелязани. Хората, които са извършили това, са опитни и са свикнали да преодоляват много по-големи препятствия от тези четирима полицаи, въоръжени с пистолети и радиопредаватели.
Макмахън прехапа устни и се замисли за останалите конгресмени и сенатори, повечето от които нямаха такава силна охрана като Търнкуист. Становището на Кенеди бе ясно: ако тези хора не бъдат заловени, той щеше да прекара още много нощи, надвесен над мъртъвци.
— Трябва да сгафят някъде… това трябва да свърши — промърмори Макмахън.
— Не бих разчитал на това — обади се в отговор Хийни.
27.
Тъмнозеленият „Шевролет Тахо“ се носеше на изток по магистрала 50. Минаваше полунощ и движението беше слабо. Майкъл поддържаше скорост под сто километра в час и се движеше в дясното платно. Радиото беше настроено на станция с последните новини, но той не ги слушаше. Въпросът — кой стои зад убийствата на Търнкуист и Олсън, непрестанно пулсираше в съзнанието му.
Отклонението за къщата наближаваше и О’Рурк включи мигач. Джипът зави вдясно. Когато намали заради стопа, той смъкна прозореца си и остави студеният нощен въздух да вее в лицето му. Хладният бриз, който нахлуваше отвън, го освежи, но когато скоростта се увеличи, връхлитащата го въздушна струя стана неприятна. Майкъл затвори прозореца. Пет минути по-късно необозначеното шосе към къщата се появи внезапно и той натисна спирачките. Сви рязко, изпод гумите изхвърча ситен чакъл. Спря, слезе, мина зад джипа и смъкна задната преграда. Дюк скочи на земята и започна да души наоколо. Майкъл тръгна към портата, свирна веднъж и Дюк се озова до него. Стопанинът му го потупа по главата и му нареди да стои мирен.
Майкъл влезе в къщата, свали си якето и го остави на канапето. Шеймъс и Коулман седяха на масата в кухнята. Поздравите бяха лаконични. Майкъл се извини за закъснението и извади чаша от шкафа. Докато си сипваше, попита:
— Какво, по дяволите, ще направим, за да спрем това? — Отпи глътка кафе и продължи: — Знаем ли подробности за случилото се с Търнкуист?
— Конгресменът е бил прострелян от упор с около дванайсет куршума — отвърна Коулман. — Освен него са убити и четирима полицаи. Мнението е, че е извършено много чисто и много професионално. Всички изстрели към полицаите са попадали право в целта.
Майкъл притвори очи и попита:
— Имаме ли някаква представа кой го прави и защо?