— Порцелан.
— Табакерата. Помислих, че е избухнала табакерата с цялото си съдържание. Драсвам клечка кибрит, а тя си стои цяла-целеничка, цяла, цяла-целеничка. Аз — като истукан — докато клечката ми опари пръстите. И в тоя миг, без да гледам повече, се втурнах навън през полето — в тъмнината — към Бржевнов или към Стршешовице. Ии, някъде ми хрумна тази дума. Кракатое. Кракатит. Кра-ка-тит. Не, не, ненене беше така. Щом изгърмя, полетях към земята и извиках Кракатит. Кракатит. После забравих за това. Кой е тук? Кой — кой сте вие?
— Колегата Томеш.
— Томеш, аха. Оня простак! Давах му записките си. Не ми върна една тетрадка по химия. Томеш, как му беше името?
— Иржи.
— Точно така, Ирка. Ти си Ирка, знам. Ирка Томеш. Къде ми е тетрадката? Слушай какво ще ти кажа. Като избухне останалото, работата става не ти е работа. Ще разнебити цяла Прага. Ще я помете. Ще я издуха, фиу! Само да избухне порцелановата табакера, разбираш ли?
— Каква табакера?
— Ти си Ирка Томеш, разбрах. Отиди в Карлин. В Карлин или във Височани и оттам гледай как ще хвръкне във въздуха. Бягай, бягай бързо!
— Защо?
— Аз направих цели сто кила от него. Цели сто кила Кракатит. Не, да има, да има сто и петдесет грама. Там горе, в пор-це-лановата табакера. Ей, човек, когато тя избухне. Ама чакай, та това е невъзможно, това е глупост — промърмори Прокоп, като се хвана за главата.
— Е?
— Защо — защо — защо не избухна и това в табакерата? След като прашецът — от само себе си. Чакай, на масата имаше цин… цинкова ламарина — ламарина. От какво се взриви прашецът по масата? Ча-кай, тихо — с мъка говореше Прокоп и залитайки, се надигна.
— Какво ти е?
— Кракатит — промърмори Прокоп, тялото му се полуизвърна и той се строполи на земята в безсъзнание.
II
Първото нещо, което Прокоп осъзна, беше, че всичко заедно с него се тресе с дрънкащ грохот и че някой здраво го е прихванал през кръста. Ужасно се страхуваше да отвори очи; мислеше, че всичко ще се сгромоляса отгоре му. Но тъй като всичко това продължаваше, той отвори очи и видя пред себе си неясен четириъгълник, на фона на който се редуваха, като идваха и отминаваха, кълба и ивици мъглява светлина. Не можеше да си обясни какво е това, гледаше замаяно отминаващите и подскачащи сенки, страдалчески примирен с всичко, което можеше да му се случи. След малко разбра, че упоритото трополене иде от колелата на файтона и че навън се мяркат само лампите в мъглата; изморен от толкова наблюдения, той отново затвори очи и се унесе.
— Сега ще полежиш — рече тихо някакъв глас над главата му, — ще глътнеш аспирин и ще ти стане по-добре. А сутринта ще доведа лекар, пали?
— Кой е? — попита сънено Прокоп.
— Томеш. Ще полежиш при мен, Прокоп. Имаш температура. Боли ли те нещо?
— Всичко ме боли. Вие ми се свят. Ей така, знаеш ли…
— Само стой мирно. Ще ти сваря чай и ще се наспиш. Всичко е от вълнението. Нервна криза. До сутринта ще ти мине.
Прокоп смръщи чело, като се мъчеше да си спомни нещо.
— Знам, знам — каза той след малко загрижено. — Ама, знаеш ли, все пак добре е някой да хвърли табакерата във водата. Да не избухне.
— Не мисли за това. Сега мълчи.
— А… аз всъщност бих могъл да седя. Не ти ли тежа?
— Не, не, лежи.
— … У теб остана тетрадката ми по химия — сети се изведнъж Прокоп.
— Да, ще си я получиш. А сега мирувай, чуваш ли?
— Ох, да знаеш как ми е натежала главата…
Файтонът трополеше нагоре по улица „Йечна“. Томеш тихо си подсвиркваше някаква мелодия и гледаше през прозореца. Гърдите на Прокоп се вдигаха тежко и свиреха и той тихо стенеше. Мъглата мокреше тротоарите и с лепкавата си влага проникваше под палтата на хората; беше пусто в късния час.
— Още малко остава — рече високо Томеш. Файтонът по-бързо затрополи по площада и зави надясно.
— Слушай, Прокоп, можеш ли да направиш няколко крачки? Ще ти помогна.
Томеш с усилие помъкна госта си към втория етаж.
Прокоп имаше чувството, че е олекнал и е станал безтегловен и се остави почти да го изнесат нагоре по стълбите, но Томеш дишаше запъхтян и често бършеше потта си.
— Като перушинка съм, нали? — каза с учудване Прокоп.
— Да, разбира се — промърмори задъхалият се Томеш, като отключваше вратата.