Прокоп не каза нищо, а Карсон, смучейки с удоволствие пурата си, не го изпускаше от поглед.
— Знаете ли, аз не съм електричар? — подхвана той след малко. — На мене ми го обясни един учен, но да пукна, ако съм разбрал нещо. Този тип взе да ми се фука с разните му там електрони, йони, елементарни кванти, не им помня всичките названия; накрая университетското светило заяви и отсече, че тая работа изобщо е невъзможна. Виждате ли, драги, каква сте я забъркал! Открили сте нещо, което според световния капацитет не е възможно…
— Наложи се и сам да си обясня тая работа — продължи той — по най-занаятчийски начин. Да предположим значи, че на някой му бръмне в главата… да създаде неустойчиво химическо съединение… от някаква оловна сол. Споменатата сол е голям дявол: по никакъв начин не дава съединение, разбирате ли? Ето защо химикът пробва всичко възможно… като побъркан; и тогава, да допуснем, си спомня случайно, че в януарския брой на „The Chemist“ някой е твърдял в някаква статия, че споменатата флегматична сол е отличен кохерер… детектор на електрически вълни. И на него му идва идея. Глупавата и гениална идея, че би могъл може би с помощта на електрическите вълни да подобри настроението на упоритата сол, нали? Да я пришпори, да я накара да затанцува, да я поотупа като възглавница с перушина, нали? Ъхъ, ами да, на човек най-хубавите идеи му идват от идиотщина. Тогава той си набавя едно такова смешно трансформаторче и се залавя за работа; какво точно е вършил, това засега си остава негова тайна, но в края на краищата… получава търсеното съединение. Дявол да го вземе, получава го. Най-вероятно го е получил благодарение на осцилацията. Виждате ли, на стари години трябва да започна да уча физика: говоря смешни работи, нали?
Прокоп промърмори нещо съвсем неразбираемо.
— Няма значение — заяви спокойно Карсон. — Важното е, че засега не се разпада; аз глупакът си мисля, че съединението е придобило нещо като електромагнитна структура или подобно. Ако тази структура се накърни, тогава съединението… ще се разпадне, нали? За щастие около десет хиляди редовни радиостанции и няколкостотин незаконни поддържат в атмосферата на земята такъв елекромагнитен климат, такава хм — хм, осцилационна баня, която е крайно благоприятна за създадената структура. И така тя не се разпада…
Карсон се позамисли.
— А сега — подхвана той отново, — сега си представете, че на този свят някакъв дявол или някой нехранимайко разполага със средство, което идеално смущава електрическите вълни. Просто ги заличава или нещо такова. Представете си, че бог знае защо — той го прави винаги във вторник и петък в десет и половина часа през нощта. В тази минута и в тази секунда безжичната връзка по света се прекъсва; но в същата минута и в същата секунда става нещо навярно и в… в лабилното съединение, доколкото то в момента не е изолирано… да кажем в… порцеланова кутийка; нещо в него се нарушава… нещо се пръска и то се… то се… разпада — завършва Прокоп.
— Да, разпада се. Експлодира. Интересно, нали? Един учен човек ми го обясняваше — дявол да го вземе, как го казваше? — казваше, че — че…
Прокоп скочи и хвана Карсон за реверите.
— Слушайте — запелтечи той страшно развълнуван, — ако… разпилеем значи… Кракатита… ей тук да кажем… или където и да било… просто по земята… — тогава следващия вторник или петък в десет и половина часа всичко ще хвръкне във въздуха. Ами да. Ще ме удушите, моля ви се.
Прокоп пусна Карсон и бързо заснова из стаята, като гризеше ноктите си от ужас.
— Ясно — мърмореше той, — ясно! Никой не бива да про-произ-вежда Кракатит.
— Освен Томеш — подхвърли Карсон скептично.
— Стига моля ви — сепна се Прокоп, Той не е в състояние да го направи!
— Е — възрази съмнително Карсон, — не знам какво сте му разкрили.
Прокоп се спря като закован.
— Представете си — заговори той трескаво, — представете си например… в-в-война! Който притежава Кракатита, ще може… ще може… когато си поиска…
— Засега само във вторник и петък.
— … да хвърли във въздуха… цели градове… цели армии… и всичко! Стига… стига само да разпръсне… Представяте ли си?
— Да, да. Великолепно.
— И затова… в интерес на света и човечеството… аз никога… никога няма да го дам!
— В интерес на човечеството — промърмори Карсон. — Знаете ли, главното сега, което е в интерес на човечеството, е да се намерят координатите на тази — тази.