— А чии са обявите?
— Мои — заяви без колебание инженер Карсон. — Моя е идеята, господине. Позволете ми да констатирам, че дори и в нашия бранш безплатното използване на чужда идея се смята за безподобна мръсотия. Да, да.
— Позволете — обърна се сър Реджиналд към Прокоп с истинско негодувание, — това вече е прекалено. Нямаше ли да е смешно, ако се пускаше едно и също обявление под друго име. Аз просто бях принуден да приема факта, както го беше установил ей този господин.
— Аха — настъпи войнствено Карсон — и затова господинът си е присвоил и името ми, нали?
— Не ми остава нищо друго, освен да констатирам — отби удара сър Реджиналд, — че ей този тук господин не се нарича Карсон.
— В такъв случай как се казва? — попита бързо Прокоп.
— Не зная точно — процеди лордът с презрение.
— Карсон — обърна се Прокоп към инженера, — а кой е този господин?
— Конкуренцията — отговори Карсон с горчив хумор. — Това е същият господин, който с подхвърлени писма искаше да ме подмами на най-различни места. Навярно е искал да ме запознае там с някои много мили хора.
— С местната военна полиция, моля — промърмори сър Реджиналд.
В очите на инженер Карсон проблесна зло огънче и той предупредително се изкашля:
— Моля, да не се говори за това! Ясно.
— Господата искат ли да изяснят още нещо помежду си? — захили се Прокоп откъм вратата.
— Не, нищо повече — каза сър Реджиналд с достойнство; до този миг той не беше удостоил другия Карсон даже с поглед.
— В такъв случай — обърна се към тях Прокоп — първо аз ви благодаря за посещението. Второ — аз съм, много съм щастлив, че Кракатитът се намира в добри ръце, имам пред вид моите собствени, понеже ако имахте и най-малката надежда да го получите по друг път, аз навярно не бих бил толкова настойчиво търсена личност, нали? За тази недоброволна информация съм ви изключително благодарен.
— Не бързайте да ликувате — измънка Карсон. — Остава…
— той? — Прокоп посочи сър Реджиналд.
Карсон поклати глава.
— Ами! Неизвестният трети.
— Извинете — каза Прокоп почти обиден, — нима мислите, че съм повярвал нещо от онова, което ми наговорихте вчера.
Карсон със съжаление сви рамене.
— Е, както искате.
— На трето място — продължи Прокоп, — бих ви помолил да ми кажете къде е сега Томеш.
— Нали ви казах вече — подскочи Карсон, — аз нямам право. Елате в Балтин и готово.
— Тогава вие, господине — обърна се Прокоп към сър Реджиналд.
— Big your pardon — произнесе високият джентълмен, — но ще го запазя за себе си.
— Тогава, на четвърто място, ще ви помоля да не се изядете един друг. А пък аз ще отскоча…
— до полицията — подхвърли сър Реджиналд. — Много правилно.
— Радвам се, че сте съгласен с мене. Извинете, че ще ви заключа временно.
— Моля ви се — каза лордът вежливо, докато Карсон отчаяно се опитваше да протестира.
С голямо облекчение Прокоп заключи вратата, като остави отвън да пазят двама сервитьори, след което хукна към близкия участък; имаше намерение да даде там известни разяснения. Оказа се обаче, че нещата не са така прости; тъй като не можеше да обвини двамата чужденци в кражба на сребърни лъжички или поне в игра на макао, Прокоп беше доста затруднен да преодолее съмненията на полицейския началник, който очевидно го смяташе за луд. Накрая — може би само за да го оставят на мира — той даде на Прокоп един цивилен агент, един много опърпан и мълчалив субект. Когато пристигнаха в хотела, те завариха двамата сервитьори храбро да подпират вратата, обградени с огромно любопитство от страна на целия персонал. Прокоп отключи, а цивилният агент подсмръкна и спокойно влезе вътре, все едно, че отиваше да си купува презрамки. Стаята беше празна. Двамата господа Карсон бяха изчезнали.
Мълчаливият субект хвърли само бегъл поглед наоколо и се насочи към банята, за която Прокоп съвсем беше забравил. Прозорецът беше широко разтворен към шахтата, а на отсрещната стена клозетното прозорче беше счупено. Мълчаливият субект се насочи нататък. Клозетът извеждаше в друг коридор, беше заключен, а ключът беше изчезнал. Полицаят вкара шперц в ключалката и отключи: нямаше никой, само върху седалката на клозетната чиния имаше следи от стъпки. Безмълвната особа отново заключи всичко и каза, че ще изпрати тук господин инспектора.
Инспекторът, твърде подвижно човече и прочут криминалист, пристигна много скоро, цели два часа разпитва Прокоп, като искаше на всяка цена да разбере какво е имал той да преговаря с двамата господа; личеше, че има голямо желание да арестува поне Прокоп, който през цялото време си противоречеше в показанията, доколкото ставаше дума за връзките му с двамата чужденци. След това той изслуша портиера и двамата сервитьори и настойчиво покани Прокоп да се яви в шест часа в полицейското управление. А дотогава най-добре било да не мърда от хотела.