И така, с благополучно намерената дата той се спусна към първата банка и попита могат ли да му кажат името на човека, който на еди-коя си дата е изтеглил, да речем, примерно тридесет хиляди крони. Озадачени, те му отговориха, че за тях това е нещо непривично и дори забранено; но като видяха колко е отчаян, отидоха да се посъветват с някого, след което го попитаха на чия сметка са били парите; или поне дали са били теглени с влогова книжка, по текуща сметка, с чек или акредитив. Прокоп естествено не знаеше. Освен това изказаха предположението, че съответното лице може да е продало само ценни книжа; и в такъв случай името му не е задължително да се пази в документацията на банката. А когато Прокоп накрая им призна, че изобщо няма представа дали парите са били изтеглени от тази или от която и е да било друга банка, те се изсмяха и го попитаха дали има намерение да обиколи двеста и петдесетте или не знам точно колко си парични заведения, филиали и обменни бюра в Прага. Така гениалната идея на Прокоп претърпя пълна несполука.
Оставаше само четвъртата възможност, тоест случайността да я срещне. И тук Прокоп се помъчи да внесе някаква методичност; той раздели плана на Прага на сектори и се зае да претърсва район по район, като тичаше от сутрин до вечер. Един път изчисли колко души приблизително може да срещне за един ден и получи числото почти четиридесет хиляди; и следователно към общия брой на населението на цяла Прага вероятността да види тази, която търси, беше едно към дванадесет. Но и тази малка вероятност беше голяма надежда. Имаше улици и места, които в сравнение с другите още от пръв поглед изглеждаха достойни тя да живее или минава там; улици с цъфтящи акации, почтени стари площади, интимни кътчета на дълбок и сериозен живот. Решително не беше възможно тя да обитава тази шумна и унила улица, по която минувачите вървят забързани; нито правоъгълната сухост на огромните жилищни блокове без лице, нито калната мръсотия на престарелите къщи; но защо да не може да живее тъкмо зад тези големи прозорци, зад които затаяваше дъх сенчеста и нежна тишина? Изумен, блуждаещ като насън, Прокоп откриваше за пръв път в живота си, колко неща има в този град, където беше живял толкова години; господи, колко прекрасни места, където тече мирен и зрял живот и те мами, разсеяни Човече: ограничи, ограничи самия себе си.
Безброй пъти Прокоп хукваше подир млади жени, които бог знае с какво му заприличваха отдалече на тази, която беше виждал само два пъти; той тичаше след тях с диво разтуптяно сърце: какво ли, ако е тя! И какво беше това божествено ясновидство, какъв беше този усет: те винаги бяха непознати жени наистина, но красиви и тъжни, затворени в себе си и защитени от необяснимо каква недостъпност. Веднъж вече той беше почти сигурен, че е тя — гърлото му се сви така, че трябваше да спре, за да си поеме дъх; в този миг жената се качи в трамвай и замина. След това той стоя три дни на пост на спирката, но повече не я видя.