Карсон отново долетя като вятър и каза, че сега вече трябвало да представи Прокоп на генералния директор. Поведе го през дълъг бял коридор с дивечови рога по стените, черни столове, украсени с дърворезба, от двете страни. Лакей с румено лице и бели ръкавици отвори вратата пред тях, Карсон бутна Прокоп в някаква рицарска зала и вратата зад тях се затваря. На бюрото седеше висок старец, чудновато изпънат, като че току-що го бяха извадили от гардероба и го бяха приготвили да приветства госта.
— Господин инженер Прокоп, Ваша Светлост — каза Карсон, — княз Хаген-Балтин.
Прокоп се намръщи и злобно тръсна глава, навярно смяташе това движение за поклон.
— Бъдете добре дошъл произнесе княз Хаген и му подаде предългата си ръка.
Прокоп отново тръсна глава.
— Надявам се, че — ще останете доволен при нас — продължи князът и Прокоп забеляза, че половината от тялото му е парализирано.
— Надявам се — ще ни окажете честта — да обядвате с нас — говореше князът с явното опасение да не изпаднат от устата му изкуствените челюсти.
Прокоп нервно пристъпваше на едно място.
— Моля да ме извините, княже — подхвана той най-после, но аз не мога да се задържа тук; аз — аз трябва още днес…
— Невъзможно, напълно невъзможно — побърза да се обади отзад Карсон.
— Още днес трябва да се сбогувам — повтори твърдоглаво Прокоп. — Исках само… да помоля, да ми кажете къде е Томеш. Готов съм… евентуално да ви дам срещу това… евентуално…
— Как? — извика князът и облещи очи срещу Карсон с пълно неразбиране. — Какво — иска?
— Оставете това за после — избоботи господин Карсон в ухото на Прокоп. — Господин Прокоп искаше само да каже, Ваша Светлост, че не е подготвен за поканата ви. Няма значение — обърна се той бързо към Прокоп. — Всичко съм уредил. Днес ще има закуска на поляната, така че… без официално облекло; можете да дойдете в този вид, в който сте сега. Телеграфирах да доведат шивач; не се безпокойте, господине. Утре всичко ще бъде наред. Така.
— Ще ни — окажете — голяма — чест — завърши князът и подаде на Прокоп мъртвешките си пръсти.
— Какво означава това? — вбесен извика в коридора Прокоп и хвана Карсон за рамото. — Говорете ей, защото иначе…
Карсон се разкиска като последен уличник и се изскубна от ръцете му.
— Иначе, какво иначе? — смееше се той, като бягаше от него и подскачаше като топка. — Ако ме хванете, ще ви кажа всичко. Честна дума.
— Ах вие, шут такъв — изруга разярен Прокоп и се спусна след него. Кикотейки се, Карсон полетя надолу по стълбите, шмугна се между ламаринените рицари и изтича в парка; застанал на тревата, той почна да си криви лицето и явно си правеше майтап с Прокоп.
— Е, какво — извика, — какво ще ми направите?
— Ще ви пребия — изпъшка Прокоп, като се нахвърли върху него с цялата тежест на тялото си. Карсон квичеше от радост и подскачаше на зигзаг по поляната като заек.
— Бързо — ликуваше той, — тук съм — отново се изплъзна под ръката на Прокоп и иззад едно дърво извика:
— Куку!
Прокоп мълчаливо го гонеше със свити пестници, сериозен и страшен като Аякс. Вече сумтеше задъхан, когато внезапно забеляза, че откъм стълбището на замъка кафявата амазонка наблюдава с присвити очи гоненицата им. Безкрайно се засрами, спря и кой знае защо, се уплаши, че ей сега момичето ще дойде да му опипа глезените.
Карсон, внезапно станал отново сериозен, се потътри към него с ръце в джобовете и му каза приятелски:
— Малко тренинг. Не бива да се седи постоянно. Упражнявайте си сърцето. Така. А-а-а — изчурулика той сияещ, — нашата повелителка. И-х! Дъщерята на стария — добави той тихо. — принцеса Вили, с други думи, Вилхелмина Аделаида Мод и тъй нататък. Интересно момиче, двадесет и осем годишна, страшна ездачка. Трябва да ви представя — каза високо и повлече съпротивяващия се Прокоп към девойката.
— Най-светла, принцесо — извика той отдалече. — Позволявам си до известна степен против волята му да ви представя нашия гост. Инженер Прокоп. Яростен и опасен човек. Иска да ме убие.
— Добър ден — каза принцесата и се обърна към Карсон. — Знаете ли, че на Уайрлуинд му е подпухнал глезенът?
— Боже мой — ужаси се Карсон. — Горката принцеса?
— Играете ли тенис?
Прокоп се беше намръщил и даже не разбра, че въпросът се отнасяше за него.
— Не играе — отвърна вместо него Карсон и го сръчка в ребрата. — Трябва да се научите. Срещу Лйнглен принцесата загуби само с един сет, нали?