— Защото играх срещу слънцето — защити се принцесата, малко засегната. — Какво играете?
Прокоп пак не разбра, че питат него.
— Господин инженерът е учен — отвърна Карсон с усърдие. — Открил е атомните взривове и тем подобни. Изключителен интелект, сериозно. В сравнение с него ние сме прислужници от кухнята. Да белим картофи, такива неща. Но той — Карсон, подсвирна с възхита. — С една дума, магьосник. Ако поискате, в състояние е от бисмута да изцеди водород. Да, точно така.
През притворените клепачи сивите очи се плъзнаха по Прокоп, който стоеше като попарен от смущение и ядосан на Карсон.
— Много интересно — каза принцесата, отправила поглед вече в друга посока. — Кажете му някой път да ме просвети. А сега довиждане до обяд, нали?
Прокоп се поклони почти навреме и Карсон го помъкна към парка.
— Раса — каза той с признание, — Расова жена. Горда, а? Ще видите, като я опознаете по-отблизо.
Прокоп се спря.
— Чуйте, Карсон, внимавайте да не грешите. Нямам намерение да опознавам никого по-отблизо. Днес или утре заминавам, ясно ли ви е?
Карсон дъвчеше някакво листо, като че ли това никак не го засягаше.
— Жалко — каза той — Тук е много хубаво. Но какво да се прави.
— Кажете ми с две думи, къде е Томеш?
— Преди да заминете. Как ви се стори старият?
— Какво ме интересува — избухна Прокоп.
— Е, разбира се. Антика, за представителност. За съжаление веднъж в седмицата получава удар. Но Вили е чудно момиче. Освен това тук е и Егон, дангалакът, осемнадесетгодишен. И двамата сираци. После гостите, някакъв братовчед, принц Сувалски, разни офицерчета, Ролауф, фон Граун, разбирате ли, Жокей-Клуба и доктор Крафт, възпитател и разни такива за компания. Днес вечерта трябва да дойдете при нас. Обикновена пиячка, никаква аристокрация, само инженерите и други такива, разбирате ли? Там, в моята вила. Във ваша чест.
— Карсон — каза Прокоп строго. — Искам да си поговоря сериозно с вас, преди да замина.
— Хубаво де, това не е заек да избяга. Починете си малко. Е, хайде, аз трябва да си гледам работата. Можете да правите, каквото си искате. Никакви формалности. Ако искате да се къпете, ей го там езерото. Нищо, нищо, по-късно Глейте си кефа. Така.
И изчезна.
XXIV
Прокоп бродеше из парка ядосан на нещо и се прозяваше от недоспиване. Чудеше се, какво всъщност искат от него, и с неудоволствие разглеждаше обувките си, които приличаха на войнишки чепици, и износените си панталони. Задълбочен в мислите си, той едва не влезе в средата на тенис корта, където принцесата играеше с двама фукльовци в бели дрехи. Бързо се дръпна и тръгна напосоки към края на парка. Е да, откъм тази страна паркът завършваше с някаква тераса: каменна балюстрада и отвесно надолу зид, висок около дванадесет метра. Човек можеше да се любува на гледката на боровите горички и войничето, което се разхождаше долу с натъкнат щик.
Прокоп се насочи нататък, където паркът се спускаше надолу; там откри езерото с плажовете, но превъзмогвайки изкушението да се изкъпе, навлезе в хубавата брезова горичка. И гледай ти, там имаше само една дъсчена ограда и портичка пред полузатревена пътечка; портичката дори не бе затворена и той можа да излезе навън, в боровата гора. Вървеше тихо по хлъзгавите иглички и стигна до края на гората. По дяволите, там имаше четириметрова ограда от бодлив тел. Я да видим здрав ли е телът? Зае се внимателно да пробва с ръка и крак, но видя, че поведението му се следи с интерес от едно войниче с щик на пушката от другата страна на оградата.
— Каква жега, а? — каза Прокоп, колкото да замаже работата.
— Оттук минаването е забранено — каза войничето Прокоп се обърна кръгом и продължи нататък покрай телената ограда. Боровата гора премина в съвсем млада горичка, а зад нея се видяха някакви навеси и обори, явно стопанският двор на имението; надникна през оградата и изведнъж отвътре се разнесе страшен рев, хъркане и лай, и цяла дузина догове, блудхаунди и овчарки се нахвърлиха срещу оградата. Четири чифта недоверчиви очи погледнаха от четири врати. За по-сигурно Прокоп поздрави и поиска да продължи пътя си по-нататък; но един ратай изтича при него и му каза, че и оттам „минаването е забранено“, след което го проводи обратно, чак до портичката за брезовата горичка.
Всичко това много разстрои Прокоп. Карсон трябва да ми каже откъде се излиза навън, заканваше се той; да не съм канарче, че да ме държат в клетка. Заобиколи тенис корта и тръгна по алеята на парка, по която Карсон го беше завел в замъка. Само че сега на пътя му се изпречи един филмов юначага с каскет и попита къде иска, да отиде господинът.