— Влезте — извика Прокоп и скочи, без да разбира къде се намира.
Влезе белокос, благороден господин в черно и дълбоко се поклони.
Прокоп остана прав и зачака изисканият господин да заговори.
— Дребайн — каза министърът (най-малкото!) и отново се поклони.
Прокоп направи еднакво дълбок поклон.
— Прокоп — представи се той. — С какво мога да ви бъда полезен?
— Ако обичате, да останете малко изправен.
— Моля — промълви Прокоп смаян и недоумяващ какво ще последва.
Беловласият господин проучваше Прокоп с премрежен поглед, той дори го заобиколи и заразглежда гърба му.
— Ако обичате да се изправите малко!
Прокоп се изпъна като войник; но какво по дяволите…
— С позволение — каза господинът и приклекна пред Прокоп.
— Какво искате — изригна Прокоп, като се отдръпна.
— Да ви взема мярка. — И човекът измъкна от пеша си навит шивашки метър и започна да мери крачолите на Прокоп.
Прокоп отстъпи чак до прозореца.
— Оставете това, чувате ли? — каза той раздразнено. — Не съм си поръчвал никакви дрехи.
— Аз вече получих нареждания — отвърна вежливо човекът.
— Слушайте — каза Прокоп, като едва се сдържаше, — вървете на… Не искам никакви дрехи и край! Разбрахте ли?
— Моля — съгласи се господин Дребайн, клекна пред Прокоп, повдигна края на жилетката му и придръпна долния край на панталона. — С два сантиметра по-дълги — отбеляза той, като стана. — Позволете — И той с обиграно движение пъхна ръка под мишницата му. — Много свободно.
— Вярно — измърмори Прокоп и се обърна гърбом.
— Благодаря — каза човекът и се залови да изглажда някаква гънка на гърба му.
Прокоп се обърна побеснял.
— Ръцете долу или…
— Пардон — извини се господинът и го прихвана нежно около кръста; и преди още Прокоп да може най-малкото да го повали, той пристегна жилетката му, отстъпи крачка назад, с наведена глава се зае да проучва талията на Прокоп.
— Е, готово — отбеляза той напълно задоволен и се поклони дълбоко. — Позволете ми да се оттегля.
— Върви по дяволите — извика след него Прокоп, — утре вече няма да ме има тук — завърши той за себе си, след което разярен започна да мери стаята от ъгъл до ъгъл. — Дявол да го вземе, тия хора да не мислят, че ще остана тук половин година?
На вратата се почука и влезе Карсон с лице на невинен младенец. Прокоп се спря с ръце зад гърба си и го премери с мрачен поглед.
— Кой сте вие всъщност? — попита остро той.
Карсон даже не мигна, скръсти ръце на гърди и се поклони като турчин.
— Принц Аладин — каза той, — аз съм джинът, твоят роб. Заповядай и аз ще изпълня всяко твое желание. Наспинкахте ли се, а? Е, ваше високоблагородие, харесва ли ви тук?