— Страшно — отвърна Прокоп с горчивина. — Само бих искал да знам затворен ли съм тук и с какво право?
— Затворен? — ужаси се Карсон. — За бога, нима някой е отказал да ви пусне в парка?
— Не, но извън парка?
Карсон съучастнически поклати глава:
— Неприятно, нали. Ужасно съжалявам, че сте недоволен. Къпахте ли се в езерото?
— Не. Откъде мога да изляза навън.
— Боже мой, през главния вход. Все направо и след това вляво.
— И там показвате пропуск, нали? Само че аз нямам такъв.
— Жалко — съгласи се Карсон. — Околностите са много красиви.
— И главно силно охранявани.
— Силно охранявани — съгласи се пак Карсон. — Отлично казано.
— Слушайте — избухна Прокоп и по челото му гневно се издуха вените, — да не мислите, че е много приятно на всеки десет крачки да се блъскате в щикове или в бодливия тел на оградата?
— Къде е това? — учуди се Карсон.
— Навсякъде в покрайнините на парка.
— А кой дявол ви кара да се врете там? Можете да си се разхождате вътре из парка и готово.
— Значи съм под арест?
— Боже опази! Да не забравя, тази легитимация е за вас, laissez-passer за завода. Ако случайно поискате да надникнете там.
Прокоп взе легитимацията и се учуди; снимката му очевидно беше направена този ден.
— И с това мога да изляза навън?
— О, не — каза бързо Карсон. — Не бих ви съветвал.
И изобщо пазете се малко повече! Разбирате ли? Елате да погледнете — каза той откъм прозореца.
— Какво има?
— Егон се учи да се боксира. Хоп, получи си го! Това е фон Граун. Чували сте за него? Хаха, куражлия момче!
Прокоп с отвращение гледаше към двора, където полуголо момче, устата и носът на което кървяха, хлипайки от болка и от яд, не преставаше да налита върху по-възрастния си противник, за да отхвръкне следващия миг още по-окървавен и жалък от преди. И нещо, което му беше особено противно: всичко това се наблюдаваше от стария княз, който седеше в инвалидна количка и се смееше с пълно гърло, и от принцеса Вили, която през това време преспокойно се забавляваше с един безукорен красавец. Накрая Егон падна на пясъка напълно затъпял и остави кръвта свободно да капе от носа му.
— Говеда — избоботи Прокоп неизвестно по чий адрес и сви пестници.
— Тук не бива да проявявате такава чувствителност — заяви Карсон. — Сурова дисциплина. Живот… при военна обстановка. Не глезим никого — наблегна той така настойчиво, че излезе като заплаха.
— Карсон — каза сериозно Прокоп, — аз знам… че съм нещо като… арестуван, а?
— Моля ви се, от къде на къде! Намирате се само в охранявано предприятие. Обстановката в барутния погреб не е като у бръснаря, нали? Ще трябва да свикнете.
— Утре заминавам — заяви Прокоп.
— Хаха — засмя се Карсон и го ръчна в корема. — Голям шегаджия сте! Вечерта значи ви чакаме, нали?
— Никъде няма да ходя. Къде е Томеш?
— Какво? А, вашият Томеш. Е, засега твърде далеч. Ето ключа от лабораторията ви. Там никой няма да ви безпокои. Жалко, че нямам време.
— Карсон — поиска да го задържи Прокоп, но се стъписа пред нетърпящия възражения жест и не посмя да продължи; а Карсон се измъкна, подсвирквайки си като дресиран скорец.
Прокоп тръгна с легитимацията си към главния вход. Дядото от портиерната проучи легитимацията и накрая поклати глава: този пропуск важи само за изход В, ей там, където се отива за лабораториите. Прокоп тръгна към изход В; филмовият герой с каскета погледна легитимацията и му посочи пътя: оттук направо, а после третата пряка на север. Прокоп божествено пое по първата пътека на юг; след пет крачки обаче го спря жандармерист; назад и третата пряка наляво. Прокоп плю на третата пряка наляво и зацепи направо през поляната: само след миг го подгониха трима души, оттам било забранено. Тогава тръгна по третата пряка на север и когато помисли, че вече не го наблюдават, се насочи към складовете за муниции. Там го спря войник с натъкнат на пушката щик и му внуши, че трябва да върви нататък, към кръстопът VII, шосе № 6. Прокоп опитваше щастието си на всеки кръстопът; навсякъде го спираха и го насочваха към шосе VII, № 6; накрая той се вразуми и разбра, че легитимацията, изписана с буквите: „C3 n. W. F. H. A. VII. N. 6. Bar; V. 7. S. b.!“ крие тайнствен и точно определен смисъл и не му остава нищо друго, освен сляпо да се подчини. Тръгна, значи, накъдето му бяха посочили. Тук вече нямаше муниционни складове, а само малки бетонни постройки, номерирани най-различно, по всяка вероятност експериментални лаборатории или нещо подобно, разпилени между пясъчни дюни и борови горички. Пътят му свиваше към съвсем усамотена постройка V 7 и той се запъти към нея. На вратата имаше месингова табелка „Инж. Прокоп“. Прокоп отвори с ключа, който му беше дал Карсон, и влезе.