Това беше образцово обзаведена лаборатория по химия на взривните вещества — толкова модерна и съвършена, че Прокоп затаи дъх от радост на специалист. На един гвоздей висеше старата му престилка, в ъгъла войнишкото му легло също както в Прага, а в чекмеджетата на великолепно снабденото с всичко бюро лежаха грижливо подредени и каталогизирани всичките му печатни статии и ръкописни бележки.
XXV
Половин година Прокоп не беше вземал в ръцете си любимите химически съдове.
Зарови се да прегледа уред след уред; тук имаше всичко, за което би могъл някога да мечтае, и всичко беше лъскаво, ново-новеничко и просто подредено като за изложба. Имаше подръчна и специална библиотека, огромен регал с химикали, шкафове с чувствителни прибори, заглушителна кабина за опитни експлозии, камера с трансформатори, експериментални апарати, които даже не му бяха известни. Прегледал беше едва половината от тези чудеса на чудесата, когато, осенен от внезапно хрумване, се хвърли към регала за някаква бариева сол азотна киселина и още нещо, и проведе опит, при който успя да си изгори пръста, да нагорещи епруветката до пръсване и да прогори дупка в сакото си; едва тогава доволен той седна зад бюрото и надраска две-три бележки.
След това отново тръгна да разглежда лабораторията. Тя му напомняше малък новообзаведен парфюмериен магазин; всичко беше прекалено подредено, но беше достатъчно да пипне тук и там, за да разпръсне всичко по свой вкус; така, сега беше по-интимно. Посред най-разгорещената си работа той се сепна: Ъхъ, каза си той, това им е примамката! След малко ще дойде Карсон и ще започне да дрънка: ще станете big man и тем подобни.
Седна мрачен на войнишкото легло и зачака. Когато никой не се появи, той тръгна като крадец към работната маса и отново се залови да си играе с бариевата сол. И без това съм тук за последен път, успокояваше сам себе си. Опитът му излезе блестящ: изсъска дълъг пламък и стъклената камбана на чувствителните везни се пръсна. „Оплесках я“, помисли си той виновно, като видя размера на нанесената вреда, и се измъкна от лабораторията като ученик, който е счупил прозореца. Навън се здрачаваше и валеше ситен дъждец. На десет крачки пред постройката стоеше военен часови.
Прокоп тръгна бавно към замъка по пътя, по който беше пристигнал. В парка нямаше жива душа; ситният дъжд шумеше в листовината на дърветата, в замъка светеше и в здрача бушуваше пиано с победна песен. Прокоп тръгна към онази пуста част на парка между главния вход и терасата. Всичко беше гъсто обрасло, пътеките бяха изчезнали, и той се зарови във влажните храсти като същински глиган, ослушвайки се от време на време, и отново си проправяше път през пращящия гъсталак. Ето тук най-сетне, където храстите бяха надвиснали над старата крепостна стена, не по-висока от три метра на това място, беше краят на джунглата. Прокоп се хвана за провисналите клони, за да се спусне по тях; но под солидната му тежест клоните се счупиха с остър трясък, като че ли някой беше стрелял с пистолет, и Прокоп тежко се стовари върху някакво бунище. Остана да седи с разтуптяно сърце: ей сега ще дойде някой. Не се чуваше нищо освен шумоленето на дъжда. Тогава той стана и потърси зида със зелената вратичка, както я беше видял в съня си.
Всичко беше точно така, с едно-единствено изключение, вратичката беше полуотворена. Това твърде го обезпокои или някой току-що беше излязъл, или щеше да се върне; и в двата случая беше някъде наблизо. Какво да прави? Прокоп бързо взе решение, ритна вратичката и решително излезе на шосето; и наистина там се шляеше възнисък човек в гумена мушама и лула в устата. Те стояха един срещу друг с известно смущение кой ще започне пръв и по какъв начин. Започна, разбира се, по-активният Прокоп. Предпочел светкавично между няколкото възможности насилието, той се хвърли върху мъжа с лулата и като овен, с грубата си сила, веднага го просна в калта. Малко изненадан, той го притискаше с гърдите и лактите си към земята и не знаеше какво да прави с него по-нататък; не можеше естествено да го удуши като кокошка. Човекът под него даже не изпусна лулата си и предпазливо изчакваше.
— Предай се — изсумтя Прокоп, но в този миг получи удар с коляно в корема и пестник в челюстта и се изтърколи в канавката.
Когато се понадигна, очакваше нов удар; но мъжът с лулата си стоеше спокойно на шосето и го наблюдаваше.
— Още? — процеди той.
Прокоп поклати глава. Тогава тоя екземпляр започна да почиства дрехите му със страшно мръсната си носна кърпа.